Как напускането на корпоративната ми работа заради моята startup-мечта прецака живота ми

Това е още един чудесен материал от същия автор (Ali Mese), от когото публикувах и предишната статия за предприемачество. Предполагам, че аз бих написал нещо много сходно, когато имам този опит зад гърба си. До тогава ви представям моя превод на неговия житейски опит. Избрах я, защото на мен тази стъпка ми предстои. Още не съм се решил, тъй като имам отговорности като глава на семейство с малко дете и ипотечен кредит, но нещата вървят натам. Имам вече няколко идеи, които към момента се развиват в главата ми и са записани под формата на малки проекти (този сайт е един от тях) в приложението, което използвам за тази цел (Asana). Разбира се, има още работа по тях преди да влязат във фаза на относителна зрялост, но… започнал съм вече… в главата и в сърцето си. Друго мое вдъхновение беше и статията на Стойне Василев в неговия сайт smartmoney.bg, след която направо реших да се свържа с него. Моята ситуация изглежда доста сходна с неговата, а се оказа, че сме и връстници. Намерих го в LinkedIn, видяхме се и си поговорихме на тази тема. След това се записах (даже заведох и още 3-ма) на курса, който той организира “Какво не ни казва Кийосаки?” и това ми даде нови отправни точки за размисъл и задълбочаване на знанията и най-вече действията ми.

Най-накрая СМС-ът дойде.

Утре сутринта, в 5:00ч. полет AZ610 от Рим за Ню Йорк.

СМС, връхлитащ BlackBerry-то ми в неделните вечери, решаваше посоката и клиента ми за следващата седмица. Работех за една от топ 3-те консултантски фирми за глобални стратегии.

Живот, опакован в куфар. Консултантски живот, при който пропускаш всичко и всички в живота освен Excel-ските таблици. Луксозен бизнес живот, на когото сме научени да бъдем перфектните роби от най-престижните бизнес учебни заведения, с чиито оценки се гордеем.

След няколко часа сън, личният шофьор ме взе към летище Фиумичино в Рим, за да хвана моя луксозен полет в първа класа до Ню Йорк. След кацане се регистрирах в 5-звезден луксозен хотел и след това се отправих към офиса на моя клиент.

Заплатата? Тя също беше луксозна. Компанията беше горда да бъде сред най-скъпо заплащащите в индустрията.

Родителите

Имаше обаче нещо сбъркано в този консултантски живот. Не можех да издържам тези глупости повече и един ден се обадих на родителите си:
 „Мамо, татко, аз току-що напуснах работата си. Искам да започна мой собствен стартъп.”

Майка ми за малко да получи инфаркт. Не беше първото нещо, което майка-перфекционист искаше да чуе, след като ме насърчаваше да завърша едно от най-престижните бизнес училища с най-високи оценки.

Опитах се да облекча нейното страдание. Никакъв шанс.

“Мамо, мразя го! Всички тези консултанти се преструват на щастливи, а вземат хапчета за щастие. Спя само по 3-4 часа на ден. Всички тези преимущества, които компанията обещава не съществуват. Сещаш ли се за 5-звездния хотел? Работя по 20 часа на ден и дори не го виждам. Разточителната закуска? Никога не сме имали време за това. Богати обеди или вечери? Те са просто сандвичи пред Excel-ските таблици. А, между другото, вместо да си пия шампанското, продължавам да се зверя в таблиците също и през целия си полет в първа класа. Готината заплата? Нямам време да похарча нищичко от нея.

Мразя живота си, мамо. Това е живот на нещастник. Дори не виждам приятелката си. Не мога да се преструвам повече. Искам да започна собствен бизнес.“

dive

Родителите ми се бяха пенсионирали след дълги години на тяхната сигурна и скучна държавна работа от 9 до 5. Знаех, че, произхождайки от семейство без предприемаческо минало, би било трудно да им разясня ситуацията, в която се намирам, но не очаквах обаждането на следващата сутрин. Беше майка ми:

„Такаааааааа, как е бизнесът ти? Развива ли се?“

Без значение какво казвам, не можех да ú обясня, че един бизнес има нужда от повече от един ден да се развива.

Приятелка, приятели и социален кръг

Имайки най-подкрепящата приятелка на света, беше време да споделя новините с приятелите си, които бяха заети да изкачват яката кариерна стълбица в якия корпоративен свят.

Казах на приятелите си, че тъкмо съм напуснал работата си, за да следвам мечтата си за стартъп. Някои от тях постепенно спряха да се срещат с мен, може би защото си мислеха, че нещо не е наред с мен, тъй като това беше втората „яка“ работа, която бях напуснал за кратък период от време. Докато останалата част от приятелите ми ме подкрепяха, имаше обаче още нещо криво в отношенията ми с тях:

Скоро установих, че съм започнал да се отдръпвам от социални сбирки.

Всеки път, когато се срещах с тези приятели, нямаше какво ново да им отговоря на повтарящите се въпроси като „Как е твоят стартъп? Ти ще бъдеш следващия Цукърбърк, нали?“ „Човече, толкова се гордеем с теб и сме толкова сигурни, че скоро ще получиш огромна инвестиция.“

Правенето на стартъп-компания беше дълго пътуване, а аз се подлагах на такова напрежение като се кахърех какво си мислят другите.

Ден след ден, ставах по-самотен и по-депресиран като избягвах социалните поводи за срещи. Прогресът на моя стартъп не беше толкова бърз, колкото хората от социалното ми обкръжение си представяха,че ще бъде, а на мен ми писна да обяснявам на хората, че е отнело години на стартъпи като Facebook и Twitter, за да стигнат до там, където са сега.

Единственото комфортно място беше до малцината ми приятели предприемачи. Беше истина, само един предприемач, може да разбере друг предприемач.

Пари, пари, пари

Сякаш социалното напрежение и самотата не бяха достатъчни, а се срещнах и с майката на всички страхове: започнах да свършвам парите много по-бързо, отколкото си бях представял. Това убиваше креативността ми и способността ми да вземам правилни решения. Бях се паникьосал в бързането си да бъда успешен и да правя пари. Един ден дори се хванах, че искам стотинки от приятелката си, защото нямах пари да купя минерална вода. Не знаех, че това е само началото на толкова труден живот, пълен с възходи и падения…

Днес

Стига толкова драма: минаха повече от две години от тези дни. Сега пиша това от красив курорт в Пукет, Тайланд, докато се наслаждавам на моето мухито.

1-sBuRRRIbuqXm-0xo_eIleQ

Момент, не ви продавам мечта. Не, не станах милионер от стартъп. Въпреки това, моят freelance бизнес има постоянен поток от средства, които ми позволяват да пътувам по света и да работя от всяко място с WiFi.

Има обаче пет неща, които ми се иска да се бях запитал преди да започна това болезнено пътуване. Пет въпроса, които вярвам, че всеки предприемач трябва да си зададе, преди да направи първата крачка към предприемачеството:

1. Готов ли си за социалното напрежение?

Ако имаш семейство и приятели, които не са предприемачи, те няма реално да разберат какво се опитваш да постигнеш, а общественото напрежение ще бъде дори по-голямо. Прекалено много ме беше грижа какво ще си помислят другите за мен – толкова много, че това ми съсипа живота.

Бях толкова жесток със себе си и се самонаказвах с още повече работа, за да мога да обявя успеха си колкото се може по-скоро. Това беше така до деня, в който проумях, че никой не го е*е за мен. Тогава за какво да се притеснявам?!

Ти привличаш само няколко секунди от вниманието, което хората отделят на Facebook-статус. Днес никой няма време да го е грижа за другите в толкова претъпкан и шумен свят.

Ако толкова те е грижа какво мислят другите, ще си пропилееш времето, за да се мъчиш да доказваш, че си успешен, вместо да се фокусираш в твоя стартъп. Успокой се! Аз се усетих малко късно.

2. Сам ли си или имаш екстремно подкрепящ те партньор в живота?

Пораствайки, споделяме по-голямата част от живота си с нашите половинки, отколкото със семейството или с приятели. Докато аз бях късметлия да имам такова невероятно момиче за приятелка, беше толкова тъжно да виждам доста от моите приятели предприемачи да се разделят с техните по пътя.

Да имаш собствен бизнес е трудно – много по-трудно, от колкото някога съм си представял. Умът ти постоянно е натоварен с един милион неща, които се случват там и никой друг, включително приятелката ти, си няма и бегла представа какво се случва там.

Ако не си сам, увери се, че партньорът ти ще разбере това, че понякога е нормално да нямаш нагласата дори за проста целувка. Да, за нормална и семпла целувка (с език).

3. Имаш ли достатъчно пари, за да издържиш поне година?

Добре, тогава умножи тази сума поне по три, защото спестяванията ти ще свършат много по-бързо, от колкото си си представял някога. По пътя ще има толкова много неочаквани разходи, счетоводни и юридически такси, повредени телефони или компютри и т.н. Подготви се за по-малък апартамент, по-малки порции храна или за броене на стотинките, което никога не те е притеснявало в живота ти преди това.

Последните няколко месеца преди съвсем да останеш без пари ще бъдат особено трудни и напрежението ще нарасне експоненциално до толкова, че няма да можеш да спиш нормално. Успехът ще дойде тъй бавно, а парите ще се стопят бързо. Бъди умен – планирай добре от първия ден!

4. Готов ли си да спиш само по няколко часа на денонощие?

Избягал от корпоративния консултантски свят, мислех че най-после ще живея мечтата да работя, когато искам, докато не срещнах цитата на Lori Greiner:

„Предприемачите искат да работят 80 часа седмично, за да избегнат работа по 40 часа седмично.“

sleepless-clockВсичко започна с малки пробуждания посред нощ. В началото беше, защото прекалено развълнуван от идеите си, а имах толкова много от тях. Просто не можех да дочакам утрото, за да мога да започна работа отново.

После дойде фазата на преумората. Работех прекалено много, защото никога не беше достатъчно за идеята ми и исках да направя повече. Колкото повече работех и колкото по-късно ли лягах обаче, толкова по-трудно заспивах и качеството на съня ми ставаше все по-лошо. Резултат – поне 2 или 3 дни всяка седмица бяха непродуктивни.

Не се заблуждавайте от готината картинката, нито пък от прехвалените инвестиционни новини за собственици на стартъпи, които са станали милионери. Историите зад кулисите са изпълнени с болезнени дни, безсънни нощи, постоянно отхвърляне и грешки.

Пътуването към успеха е дълго. Много дълго. Доста често, прекалено дълго.

5. Как определяш успеха?

Всеки от нас има различен списък с приоритети в живота. За повечето хора, парите са номер едно в списъка, докато балансът между работа и личен живот е на по-високо място за други. В последствие хората започват да дефинират успеха по различен начин.

В зависимост от твоята дефиниция за успех, трудността на твоето предприемаческо пътуване също ще се различава. Ако парите и публичния успех са това, което за теб има най-голямо значение, има вероятност да имаш трудни времена пред себе си. Помни мъдрите думи на Хемингуей:

„Добре е да имаш край на пътуването пред себе си, но накрая пътуването е това, което има значение.“

Успешните предприемачи не са непременно тези, които са събрали милиони от инвестиции. Не забравяй, че те са един на милиони. Въпреки това обаче, има хиляди мечтатели, които успяват да избутат своите стартъпи или да си живеят самостоятелно толкова добре, а дори и те не успяват да влязат в новините.

Без значение колко се прецака живота ти от твоето пътуване или колко трудно ще бъде, наслаждавай се на пътуването и продължавай да следваш страстта си. Както перфектно го е казал Tony Gaskin:

„Ако не сбъднеш мечтите си, някой друг ще те наеме да сбъдваш неговите.“

entrepreneurship-1920x1080


Оригиналът на статията може да намерите тук. Ще се радвам ако ви е допаднала поне на половина толкова, колкото ми харесва на мен и я споделите с хора, за които предприемачеството е начин на живот.

The following two tabs change content below.

Илиян Кирков

Автор и собственик на сайта: https://knowhow.company и Регионален директор at The Alpha Group [Bulgaria]
Щастлив съпруг и баща. Радва се да помага на другите. Предстои му дипломиране като Life & Business Coach. Развива предприемачески дух и живее своя "Живот 2.0". Вдъхновява се от хората, имащи време и пари, свободния софтуер, Linux, блокчейн технологията и криптовалутите. Обожава семейството си, хубавото latte macchiato, музиката, киното и пътуванията за кеф. Пише за удоволствие.

2 коментара

  1. a@b.com'
    АБЦ

    Задължително четиво за всички решили да си правят стартъп, защото звучи яко, а не знаят в какво просто се забъркват. Освен че може би са тъкмо завършили университета и стартъпът няма да ги свали надолу в социалната стълбица, като по този начин няма да усетят понижение в стандарта на живот.
    На всеки успял стартъп сигурно има десетки, ако не стотици неуспяли. Само че те никога не влизат в новините и по този начин се изкривява картината. Както е изкривена картината при гимназистите заминаващи да учат в чужбина. Който е в чужбина гледа да не се оплаква или да се прибере, независимо колко е трудно, защото ще изглежда като загубеняк. По същия начин един човек, койт не е успял със стартъпа си по-скоро ще си замълчи отколкото да обясни, че не е успял.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *