Това е една от темите, която поляризира общественото мнение. Без да заклеймявам едното или другото като „единственото вярно“, ще ви предложа моята гледна точка, защо собственият бизнес е по-перспективният избор.
Да имаш собствен бизнес и да си успешен е нещо изключително трудно. Сигурно сте чували статистиката, че в световен мащаб, само 5% от бизнесите успяват да просъществуват след 5-тата си година. Ако това не ви отчайва достатъчно, идва и втората част от статистиката: до 10-тата си година са останали само още 5% от тези, които са надживели 5-тата си година. Казано по друг начин – 95% от всички стартиращи бизнеси фалират до 5-тата година, а от продължаващите 5%, фалират 95% до 10-тата им година. Чудесно! За какво изобщо си говорим за собствен бизнес?! Не е ли по-добре и по-безопасно (по-сигурно) да си ходим на работа? Да си продаваме уменията и времето на някого, а той да си ни плаща всеки месец фиксирана сума, с която да можем да планираме по-лесно живота си? И ако дадената фирма изпитва трудности, положението за нас стане неизгодно или просто ни омръзне – да си хванем „партакешите“ и да си намерим друга фирма?
Да, по-лесно е. Категорично! Просто зависи от това, от коя група хора сте, каква е вашата ценностна система и какво искате от живота.
Преди
До преди 4-5 години, моята ценностна система също беше различна в това отношение. До тогава винаги съм мислел, че искам да изградя себе си като високо ценен (ИТ) специалист, говорещ свободно поне 2 западни езика и разполагащ със стабилни (стабилни = високи + сигурни) доходи. С тези доходи исках да мога да си позволя прилично жилище, издръжката на бъдещото ми 3-4 членно семейство и приличен семеен автомобил. Тъй като завърших Езиковата гимназия в Ловеч, с немски и английски език, а компютрите са ми страст от втори клас, реших, че едно икономическо образование няма да е никак лошо, за да „прогледна“ и в света на бизнеса. Речено – сторено! Имам си бакалавърска степен по МИО от УНСС. Това трябваше да бъде един чудесен старт на бъдещото ми професионално развитие, което трябваше да прерасне в мечтаната „кариера“. И наистина беше така. Само че с течение на времето аз се промених и идеалът ми за успех вече не е същият.
На какво ни учат в училище и в университета?
Сегашното състояние на образователната система е остатък от годините на индустриализацията. Тогава е било нужно училищата и университетите да подготвят работници и служители във фабриките. Поради голямото производство е било нужно да има голям брой човешки ресурс, който да бъде на разположение на фабрикантите. Точно затова никой не ни учи как да бъдем предприемачи, да създаваме и успешно да управляваме собствен бизнес, а ни учат как да придобием умения, за да служим на друг шеф или собственик. Точно затова училището не стимулира креативността, интелекта и таланта на децата, а за съжаление до голяма степен ги уеднаквява в рамката на образователната система.
Работата е там, че в днешно време, особено в 21-ви век и особено на възраст между 30-тата и 35-тата си година, все по-често се срещат хора, които са понатрупали професионален и житейски опит и започват да се замислят дали това, което правят сега е това, което наистина искат да правят. Дали това е начинът, по който ще прекарат живота си, продавайки времето си и способностите си на друг и извършвайки дейност, която вече не ги радва, а е останала само инерцията и нуждата от парите? Ако и вие сте от тези хора, сигурно следващите редове ще са ви интересни, а дори е възможно вече да сте разсъждавали по тях.
1. Вечната надпревара с времето
Колко време имаме на разположение всеки ден? Приблизителната пропорция е следната: за работа – поне 8 часа (работно време); за сън (почивка) – около 8 часа; за живот (за себе си, за семейството си, за социални и странични дейности) – останалото или пак около 8 часа. Това е всеки божи ден, без уикендите и празниците. Доказано е, че ако нарушиш за дълъг период от време тази пропорция, животът ти се влошава.
Гледайте работата, която ще вършите да ви харесва, особено, ако целите да я вършите за дълъг период от време. В противен случай, вие съзнателно се лишавате от 1/3 от ежедневието си или погубвате 1/3 от живота си!
Ето какво се случва, ако това не е така: когато си служител на някого, ти не разполагаш с времето си свободно, тъй като трябва в тези 8 часа да вършиш дейност, която (би трябвало да) е описана в длъжностната ти характеристика. Освен това тази дейност би трябвало и да ти харесва, щом си се съгласил да я вършиш (подписал си трудов договор). Ако навън времето е хубаво и ти би искал да си сред природата, със семейството си и/или с приятели, а в момента е 15:45ч. в средностатистически вторник, твоят работодател няма да е съгласен с това твое желание, ако преди това не си получил одобрен отпуск. Колко дни в годината имаме право на отпуск? В общия случай 20. Спасението са съботите и неделите. Ако често ти се случва в неделя вечер да си без настроение, заради наближаващия понеделник или пък чакаш петък следобед като „спасението“, може би е време да се замислиш „Какво правя тук?!“.
Доста хора биха казали „Еми като не ти харесва там – смени си фирмата!“ Да, това също е вариант. Пробвайте! Направете го даже няколко пъти! Само преценете колко години от живота ще ви струват подобни експерименти. Замислете се, има ли шанс това да се промени, ако просто ходим на работа? Има ли шанс, работата някога да свърши и след това само да се наслаждаваме на живота? Ако свърши или ще ни дадат нова или ще ни разкарат. Никой не ни плаща, ако не сме му полезни.
Още нещо: с течение на времето, вие придобивате професионален и житейски опит, калявате емоционалната си интелигентност да броите до 10 преди да кажете нещо на шефа или колега, за което после ще съжалявате и така годинките си минават. Ставате на 40-45-50 – човек в разцвета на силите си и в един момент решавате, че повече не искате да търпите и все вие да отстъпвате. Излизате отново на пазара на труда. Мислите ли, че там ви чакат с отворени обятия? Та вие сте вече (малко или много) „гърмян заек“! Т.е. трудно един работодател може да „модифицира“ или „моделира“ (да не кажа „манипулира“) поведението на човек в такава възраст. Освен това вие вече имате един стандарт на живот (респ. заплащане), под който не искате да падате. Конкуренти са ви обаче всичките абсолвенти, които тъкмо са завършили университета и са нахъсани да „скъсат шортите“ на бизнеса, като му покажат как се правят нещата и то са готови да бачкат повече часове за по-малко пари от вас. Има световни фирми, които си имат HR-практики за някои дейности да наемат само стажанти. Това за фирмата означава ниско ниво на заплащане за вършенето на необходими, но досадни дейности и голямо текучество, но всичко си е пресметнато. Само дето вие в този случай ще попаднете в категорията „прекалено квалифициран“ и ще получите отказ. Знаете ли колко трудно се намират места за високите позиции в някоя фирма? Ако не сте супер известен мениджър, за когото се бият хед-хънтърите, може дълго да чакате да ви се отвори парашута за следващо шефско кресло. Понякога е необходимо да изкарат някого от там с краката напред, за да се оваканти място. Освен това пък високите позиции на свой ред са свързани с високи нива на отговорности и стрес, който е един от най-големите врагове на живота в дългосрочен план. Все по-рядко да си шеф означава да работиш в спокойна среда с един пръст и да избягваш отговорностите. Да, можеш да делегираш задачи, но ако някой от екипа ти сгафи, познайте кой ще трябва да поеме отговорност? И кой може да се окаже „бушонът“, който трябва да бъде сменен? Рядко се сменят „индианците“, понеже все някой трябва да свърши работата, нали?
Всяко нещо си има цена и всеки от нас избира, коя цена да плати.
Та, ако се върнем на темата със смяната на фирмите – аз имам една любима метафора и предварително искам да се извиня, ако на някого му прозвучи прекалено грубо или дори вулгарно, но има ли смисъл да сменяш „кафевите лайна“ със „зелени лайна“ като всъщност те си остават „лайна“?! Всеки сам трябва да намери верния отговор за себе си, но имайте предвид, че фирмите НЕ се създават, за да им е хубаво на служителите, а за да е максимално добре и печелившо за собственика им, а заплащането за служителите – колкото се може по-малко. Това е т.нар. перо „Разходи за персонал“, което всеки бизнесмен гледа да е в разумния минимум. Има ли нещо чудно или странно в това? Дали е справедливо? Защо да не е? Разбира се, тук не става въпрос за издевателстване над персонала – затова си има закони, които регламентират „нормалните“ отношенията между работодател и служител, но дори и там те не са равнопоставени. Затова се казва, че единият създава заетост (на другия). Т.е. ако ги няма фирмите (бизнеса), служителите ще стоят „незаети“ и съответно – гладни. Освен ако не решат в даден момент да поемат инициативата, да стартират бизнес и да станат собственици на бизнес.
2. Не можеш да забогатееш от работа – линейни доходи
Ако някога сте поглеждали класацията на 100-те най-богати хора на планетата, сигурно ви е направило впечатление, че всички те са собственици на бизнес, а не са дори мениджъри на високо ниво. Това е така, защото ако си наемник (работиш на граждански, трудов или договор за управление) ти се задължаваш да даваш поне 8 часа от денонощието на работодателя си. В общия случай получаваш фиксирана сума „Х“ месечно, макар и някои фирми да получават допълнителни бонуси с различна периодичност „У“, но в крайна сметка се получава една сума („Х+У“), която е свързана с тези 8 часа дневно. Т.е. докато работиш за някого не можеш да получаваш много повече от тези пари, защото се получава т.нар. „размяна на време за пари“.
„Аз по-скоро бих използвал по един процент от усилията на 100 човека, отколкото 100 процента от моите собствени усилия.“ – Жан-Пол Гетти
Ето я една от основните разлики в мисленето на богатия човек. Когато ти лично не си впрегнат в създаването на приходите си, а други хора работят за теб, имаш времето и си свободен да избираш да се занимаваш с каквото поискаш. Това е истинската свобода в днешно време.
За да не става объркване, какво всъщност значи да си богат, нека първо дефинираме какво е богатството. Тук сигурно всеки разбира в различна доза комбинацията от здраве, любов и пари, което е и нормално, но аз ще ви споделя какво аз съм приел за богатство. Преди 2 години, активно се занимавах с един МЛМ-проект и като част от обучението му прочетох книгата „Плажни пари“ на Джордан Адлър. Прочетох я за 2 дни на плажа в Psakoudia в Гърция. Неговото определение до момента е най-точното за моите разбирания:
„Богатството е възможността да правиш каквото си искаш, когато си искаш.“ – Джордан Адлър, „Плажни пари“
Съгласни ли сте с мен, че затова ти трябват здраве, време и пари? Повечето хора в днешно време за съжаление разполагат само 2 от тези 3 съставки на живота.
3. Неблагодарно и недостойно отношение след пенсиониране
Надявам се, с вас да сме единодушни поне за това, че ако нямаме здраве, всичко останало няма значение. Имайки здраве и работейки през активните си години, имаме голям шанс да достигнем до т.нар. пенсионна възраст (60-65 години), чиито праг расте прогресивно, както у нас, така и в другите държави. Ако сме водили един разумен живот, би трябвало да сме здрави и ако през годините работа:
- Сме си заделяли и внасяли достатъчно средства (за т.нар. „пенсия“ – чиста форма на пасивен доход);
- Тези средства са били управлявани добре (по пазарни принципи);
то тогава би следвало да разполагаме с приличен месечен доход, въпреки че вече не се налага да работим всеки ден. Мисля, че едва ли има някой в България, който да не постъпва така, нали? 😉
Да, тези теоретични постановки най-вероятно са ви известни, както ви е известно и че шансът за хората, които цял живот са били служители/работници, това да се случи става все по-малък. Наблюдавайки международните тенденции, възрастовият праг за пенсионна възраст да расте всяка година, означава, че времето прекарано в работа, стрес и нездравословно хранене (поради прекомерната урбанизация), ще се увеличи с още няколко години. Това от своя страна води до увеличаването на шанса по-малко време да се налага на хората да им бъдат изплащани пенсии, тъй като те започват да измират по-рано. Така сметките с трудната за управление солидарна пенсионна и социална система излизат по-лесно при управляващите. Къде обаче остава моралът?! Само в популистките приказки при предизборните кампании.
4. Не можеш да завещаеш работата на децата си
Да, не можеш. Т.е. не можеш да осигуриш една приемственост от поколение на поколение, в което аз виждам огромен житейски смисъл. Точно това е нещото, от което огромна част от българите днес са били лишени, заради „Светлия социалистически комунизъм“, който ни е бил „инсталиран“ от 1944г. Това е довело до промяна в ценностната система, а от там и в мисленето на няколко поколения напред. Точно той е причината днес в България да има толкова малко частна инициатива, а частната собственост от тогава, днес да е съсредоточена в няколко стотин „наши хора“. А тези, чиито дядовци и прадядовци са били създали собствен бизнес преди 1944г., днес трябва да започнат от нулата. Така че започнете и изградете устойчив частен бизнес, колкото се може по-рано! Осигурете на децата си образование и умения, с които те да продължат (ако искат), вашия бизнес. В противен случай, единственото, което ще можете да им оставите ще са сигурно един (панелен) апартамент, 10-15 годишна кола и/или няколко декара ниви.
Сега
Ето затова много по-разумно и смислено за мен днес е да съм собственик на свой бизнес. Дали ще е лесно? Разбира се, че не! Дали ще успея? Ще направя каквото трябва – пък да става каквото ще! Няма нищо сигурно на този свят днес, но има дейности и поведения, които са по-перспективни от други.
Когато бизнесът, за който говоря е факт, децата ми ще имат избор дали да го продължат или да го продадат. И в двата случая това ще донесе доход, който ще храни както мен (на старини), така и тях. А може би най-важното от всичко е, че моят бъдещ бизнес ще осмисля живота ми много повече и по-пълноценно, от колкото която и да е друга работа. Един ден, когато краката ми вече не ме държат, ще мога да поседна, да се усмихна и да съм доволен, че животът ми е минал както аз съм поискал, а няма да си кажа „Ех, какво ли щеше да стане, ако бях пробвал…?!“
Винаги ще има хора, чиято ценностна система е различна от вашата и следователно ще гледат да не се напъват много, да скатават, да търсят „мекото на баницата“. Това са последователите и те представляват около 90% от населението на земята. Те са противоположността на останалите 10% – лидерите, пионерите, онези, които прокарват новите пътеки. Двата типа хора имат нужда един от друг, така че не може да се каже, че е по-лошо да си служител/работник, отколкото да си шеф или собственик на бизнес. Зависи какво искаш от живота и каква цена си готов да платиш. Винаги ще има и от двете групи хора. Въпросът е всеки сам да избере от кой вид иска да бъде.
Аз вярвам в крилатата фраза, че
„Човек не е създаден, за да работи, но ще му се наложи.“
…и, за да мога да си позволя, да съм толкова богат, колкото споменах по-горе, ще ми трябва собствен успешен бизнес, а не просто работа. Но това съм аз. А ти от коя група си?
Ако тази статия ви е била полезна или интересна, моля споделете я с приятели!
Илиян Кирков
Latest posts by Илиян Кирков (see all)
- Всеки има какво да крие - 3 май, 2020
- Как блокчейн ще промени света - 10 октомври, 2017
- Защо правото на неприкосновеност има значение? - 2 октомври, 2017
3 коментара