Аз, Буки, Веди, Грамотни!

Голяма част от българите днес пишат неграмотно. Тази статия има за цел да обърне внимание на някои правила при писменото общуване в интернет, които биха били полезни на хората, пишещи правилно. Ще се радваме, ако ти си един от тях!

 

misspelled_graffitti В последните 10 години, все по-голяма част от хората в България придобиха достъп до компютър, а от там и до интернет. Бройката се увеличи още повече след навлизането на мобилните (умни) устройства като смартфони и таблети. Само по себе си, това е страхотно! Макар страната ни в процентно съотношение на хората, ползващи компютри и интернет, да е още на задните места, броят на интернет-потребителите у нас е нараснал. Възрастовата граница се е разширила от феноменалните 1,5-годишна възраст (въпреки че ползват най-вече услуги за поточно предаване на видео през смартфони и таблети, в т.ч. и дъщеря ми) до над 70-годишните (като баба ми и дядо ми, когато живеех в Германия), които използват мрежата най-вече за връзка с децата си (най-често зад граница) чрез услуги за гласов и видео обмен като Skype и други подобни.

Защо назовавам тези всеизвестни факти ли? За да ви покажа, че интернет е навлязъл вече сериозно в ежедневието ни. А в основата на ползването на мрежата стои комуникацията с други хора. И тук стигаме до същността на проблема:

Българите масово не могат да пишат правилно. Това е срамно! Бих добавил още обидно и отчайващо.

Поради честотата на комуникацията в интернет, този факт „лъсва“ най-вече там. Тук не става въпрос толкова за начина на изразяване, макар че той също е много важен, а най-вече за най-обикновен правопис. Българският език с неговата граматика и правопис се изучаваше до пети клас, когато аз бях ученик (т.е. последно преди 16 години). Той обаче явно е нещо, което се неглижира безумно много, което пък е абсолютно недопустимо!

Запомнете: Правилното писане на майчин език не е специално умение!

misspelled_anouncement

Обява на стъкло

Т.е. не мислете, че правилното писане е нещо, което се очаква само от професорите, журналистите или хората на високи позиции в бизнеса. В България основното образование е задължително, т.е. до осми клас трябва да сме се научили да говорим и пишем правилно! Дори да не сме запомнили:

  • къде точно са залежите на манганова руда и лигнитни въглища,
  • какво да правим с X&Y-хромозомите си или
  • как да използваме валентността на кислорода,

ВНИМАНИЕ
ГРАМОТНОТО ПИСАНЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЗА ВСЕКИ УВАЖАВАЩ СЕБЕ СИ ИНДИВИД!!!

 

До голяма степен обаче, това е още нещо, което е залегнало в нашата народопсихология. А това нещо се нарича „претупване“. Ние много обичаме да претупваме нещата, обичаме да направим основното (или някой друг да ни го направи), но не обръщаме особено внимание на подробностите, на детайлите. А „дяволът се крие в детайлите“!

„Е, аре ся – нали другото съм го напра’ил? К‘во искаш повече?! Цялата я Мара втасала, че и това ще искаш! Нали ви’иш, че Пешо и той така го е напра’ил! Кат’ не ти ‘аресва, вър’ѝ на друго място!“.

В България поставяме често съдържанието пред формата. „На Запад“ обаче се случва, като че ли, обратното. Когато работех в Германия, в европейската централа на една много известна европейска компания, и трябваше да пиша функционални спецификации за софтуерни проекти, прекият ми шеф не одобри първата и ме върна първия път, защото не бях съобразил правилния шаблон за такъв тип документи; а втория път – защото подредбата на основните точки в документа ми му се стори много хаотична. Тогава още не можех да разбера и се изнервях, че ме връща по няколко пъти, но с течение на времето си дадох сметка за значението на този подход. Макар че до края на престоя ми там не можахме да се харесаме взаимно, той беше достатъчно зает човек, за да се занимава с това да отгатва какво точно съм имал предвид с това разхвърляно съдържание и то в странно изглеждащ документ. Не казвам, че немците винаги имат право, ни най-малко, а просто искам да ви покажа, че

Успешната комуникация е сбор от правилно съдържание в подходяща форма!

Nikon – guerilla маркетинг кампания

 

Тук искам да онагледя и разясня няколко прости правила при писането на кирилица в интернет. Спазвайки ги, текстовете ви ще изглеждат естетически по-издържани, което ще добави финалния щрих към формата, която сте избрали за вашето слово.

 

1. Пишете ли на български език – пишете на кирилица!

Аз обичам езика и азбуката ни! Въпреки че съм човек, който се занимава с компютри още от времето на „Правец 8х“, дори тогава можеше да се пише на кирилица, макар и невинаги успешно. В днешно време, когато всички операционни системи при настолните, мобилните компютри и смарт-устройствата, позволяват безплатното инсталиране на читава клавиатурна подредба (билото по БДС или фонетична), извинението „Nqmam kirilica!” просто не е сериозно.

В интернет ще намерите и много българи – противници на кирилицата под мотото „6te pi6a kakto si iskam!“ или „vajnoto e 4e se razbira!“, но съгласете се – наистина ли ви харесва това?! В такива случаи много обичам сравнението с говоренето с пълна уста –  пак се разбира, но не е приятно (и културно!), нали? 😉

За да бъда по-прецизен:

  • при Windows XP – има вградена поддръжка на БДС, а за фонетичната подредба ви трябва външна програма. Поглднете тук, тук или тук!
  • при Windows 7/8/8.1/Phone, че дори и приближаващата версия 10 – поддържат както БДС, така и фонетичната подредба на клавишите в българския език
  • при всички съвременни дистрибуции на Linux, както и при iOS & MacOS ≥ 10.* – също разполагате с БДС и фонетичната подредба
  • при Android – версиите след 4.* поддържат български език на менютата, а оттам и БДС; фонетичната подредба почти винаги също е налице без нужда от допълнително приложение, но в случай че вие сте от изключенията – ползвайте тази безплатна програма:

2. Къде се поставя интервал и къде не?

Интервалът (или още „шпацията“) е обикновено най-дългият клавиш на най-долния ред на клавиатурата. Неговата задача е да оставя разстояние между отделните думи за по-голяма прегледност при четене. Обърнете внимание, че когато използвате опцията за двустранно подравняване на документа в текстов редактор (примерно MS Word, Pages, Open Office Writer, WPS Office Writer и т.н.), програмата може да разтегли или свие интервалите толкова, че да получи двустранното подравняване. Това в някои случаи може да влоши естетическия изглед на документа ви.

Тъй като компютрите възприемат като дума всеки буквено-цифров низ от символи, който е отделен с интервали преди и след него, то интервал се поставя само СЛЕД препинателните знаци, а НЕ ПРЕДИ тях!

Т.е. всяка поредица от символи, която има интернвал отпред и отзад, се възприема за дума. Поставите ли интервал преди И след препинателен знак (точка, запетая, двоеточие, скоба, знака за номер – [№] или за валути [$/€] и т.н.), компютрите ги възприемат също като отделни части на речта (думи) и биха ги пренесли на нов ред, което е в разрез както с правилата за българския правопис, така и с естетиката.

3. Тиретата – голямо и малко (т.нар. „дефис“ или „разделителна чертица“)

Напомням, че съществуват два вида тире в българската граматика. Когато се пише т.нар. голямо тире – се оставя интервал преди и след него; когато се използва малко тире („дефис“) не се поставя интервал нито преди, нито след знака. Тъй като намерих доста добри и разбираеми статии по темата – не бих искал да преразказвам написаното в тях и затова съм публикувал полезни линкове в края на статията (№3). Препоръчвам ви ги!

4. Употребата на ѝ („и с ударение“ или „ударено и“)

Според Уикипедия:

„Този знак не е самостоятелна буква и не е вписана нито в българската, нито в друга азбука, а представлява просто буквата и с („тежко“) ударение върху нея. Ѝ е също така и дума (местоимение) в българския език.

Думата „ѝ“ в българския език означава:

  • кратка форма на притежателното местоимение в женски род единствено число (неин) и
  • лично местоимение за 3 л. ед. ч. в дат. падеж (приблизително: на нея, остаряло: ней).

Пример: Роклята ѝ бе нова. или Дадоха ѝ много бонбони.“

Мисля, че не бих могъл да го кажа по-добре! Работата е там, че много хора използват „й“ вместо „ѝ“, тъй като им е по-лесно да го намерят, а не е правилно. Да, вече сме свикнали да го разбираме от контекста, но е по-добре да знаем къде можем да намерим правилния символ от клавиатурата:

  1. При Windows 7/8/8.1 и Linux:
  • при БДС – имаме надпис на конкретен клавиш от клавиатурата – клавишът в дясно от левия SHIFT;
  • при фонетичната подредба – това е комбинация от SHIFT + клавиша за „ь“ (или латинското „x“) или SHIFT+ь = ѝ;

2. При MacOS – там има нужда от инсталация на малка програмка (по-скоро модификация на стандартната фонетична клавиатурна подредба за български език), но след като я направите веднъж, употребата на удареното и става по същия начин, както при Windows и Linux (виж т. 1).


Полезни връзки:

  1. Речник на българския език
  2. Онлайн справочник за правописа, пунктуацията и граматичните правила в българския език
  3. Употреба на тирета и интервали: Блогът на Павлина и Интернет портал на преводачи, редактори и коректори

Надявам се с тази статия да съм помогнал поне малко за един малко по-грамотен български език и за български текстове, които изглеждат правилно подредени и естетически издържани. Наша отговорност е да ги напълним и със съдържание, за да има смисъл от конкретната комуникация.

Ако този материал ви е бил полезен, ще се радвам да го споделите с приятелите си! Благодаря!

The following two tabs change content below.

Илиян Кирков

Автор и собственик на сайта: https://knowhow.company и Регионален директор at The Alpha Group [Bulgaria]
Щастлив съпруг и баща. Радва се да помага на другите. Предстои му дипломиране като Life & Business Coach. Развива предприемачески дух и живее своя "Живот 2.0". Вдъхновява се от хората, имащи време и пари, свободния софтуер, Linux, блокчейн технологията и криптовалутите. Обожава семейството си, хубавото latte macchiato, музиката, киното и пътуванията за кеф. Пише за удоволствие.

1 коментар

  1. bachvarova2001@yahoo.de'
    Дафне Бъчварова

    Благодаря за статията! Да си призная, не знаех къде е ѝ и вечно се колебаех кое е по-малко неграмотно – й или `и!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *