Емиграция в Германия? Не на всяка цена!

Водещото при решението за емиграция в Германия са ценностите на всеки от нас. Всеки трябва да е наясно какво печели и какво губи, когато прави даден избор. Разбира се, най-добре е да имаме избор!

Emigracia_v_Germania_1024x768През втората половина на ноември имах седмица отпуск, която прекарах със семейството си в Германия. Изкарахме си чудесно – пропътувахме над 1000 км (от Дортмунд до Улм и обратно); видяхме се с приятели, на които гостувахме, част от тях немци, друга част българи, живеещи там от години. Запознахме се и с такива, които са емигрирали от България преди няколко месеца. Разговарях с немците и българите и, виждайки как живеят хората сега там, реших да споделя моето виждане по темата „Струва ли си една емиграция в Германия“ към днешна дата.

Мнението ми е лично и не ангажирам никого с него.

Защо Германия?

  1. Защото темата „Германия“ е започнала при мен още в детските ми години от баща ми, който е завършил Езиковата гимназия в Ловеч с немски език; след това между 1994г и 1999г. аз завърших същата гимназия с немски и английски език; след завършването ѝ, половината ни випуск замина да следва там. Някои от тях се върнаха в България след 5-10 години, други останаха там. Други познати пък заминаха сравнително наскоро. Последните 13 години със съпругата ми работим в немски фирми, а между 2007 и 2009 година живяхме и работихме там. От този период ми останаха няколко немски приятелства, за които много се радвам и ценя, както и ценен професионален и най-вече житейски опит.
  2. Защото Германия е една от най-силните икономики в света, намираща се сравнително близо до България и приютила вече доста българи. От около година насам, както всеки ден сме свидетели, тя е едно от най-желаните убежища на мигрантите в най-новата световна история.
  3. Защото от около година и половина насам, Германия има едно от най-ниските равнища на безработица – нещо, което не се е случвало в последните 30-35 години.

Накратко: всеки, който владее немски на някакво ниво може да си намери някаква работа. Това обаче, в общия случай ще бъде неквалифицирана работа и вероятно ще бъде нает от фирма за подбор на персонал, която ще го „отдава под наем“ на по-големи фирми, които имат нужда от работна ръка заради някаква кампания или проект. От началото на 2015г., минималната брутна часова ставка (преди удръжка на данъците) в Германия е €8.50 или около €4.68 нето. Така че заплащането би било около 750-1000 евро месечно (нетно), което се формира от нетна часова ставка между €4.68 и €6.25 (или €8.50 и €11.37/час брутно.)

Ако пък човек има добро (висше) образование и по-скоро благонадежден професионален опит за чужда компания в биографията си (за предпочитане немска или западно-европейска), то шансовете му за по-квалифицирана позиция, а от там и за по-големи приходи изглеждат малко по-добре.

Да не забравяме обаче, че говорим за чужденец в Германия и макар немското общество да е МНОГО по-толерантно от българското към чужденците в своята държава (съвсем сериозно говоря), това далеч не означава, че ще приемат чужденците съвсем радушно и безрезервно в живота си. Разбира се, има голяма разлика между отделните немци, начина им на възпитание и личен опит с чужденците, но един чужденец в Германия си остава такъв МНОГО дълго време.

Приходи и разходи в Германия

Приходи и разходиЖивотът в Германия е много по-скъп в материално изражение. Нерядко е по-скъп, не просто защото даден продукт или услуга е по-качествена, а защото целият стандарт на живот е по-висок и за да може хората да получават по-високи възнаграждения, някой все пак трябва да им плаща повече. Това е разбираемо, но, ако вие не сте от хората, на които парите не им стигат за един приличен живот, то – какво от това?

Не е зле да се знае, че по данни на едно предаване „Средностатистическият немец“, излъчено през 2009г., по телевизия „Kabel1“, 63% от хората в Германия, получават между 1500 и 3500 евро брутна заплата на месец, което в нетно изражение след облагане означава съответно приблизително между €800 и €2000. Останалите 37% са тези с по-големите заплати/приходи, заради които всеки абитуриент-емигрант се отправя нататък, мислейки си, че и той ще получи част от тях. Повярвайте ми, с 2500 лв. чисто на месец в България ще живеете точно толкова добре, колкото с €2000 в Германия! Говоря за едночленно домакинство.

Да приемем, че вие сте вече квалифициран кадър, несемеен и без деца, с добро владеене на немски език (който в България би струвал на работодателя си между 2000 лв. и 3500 лв. бруто) и получавате там €3500 на месец брутна заплата (което ще е доста трудно като за първо назначение там, но не е невъзможно), колкото е средния приход на работещите в Германия. Преди да се зарадвате на кръглата сума, преизчислена в лева, нека ви обърна внимание, че около 45% от нея (това е ставката за най-неизгодната данъчна категория, в която попадате, щом сте несемеен и без деца) остава под формата на данъци и осигуровки обратно в държавата. Това означава, че чистата сума, която ще влезе по банковата ви сметка е около €2050/месечно. Ако живеете под наем, което е с 95%-на вероятност в първите няколко години, то разходът ви за квартира (жилище под наем) ще бъде около €700 с консумативите за около 65-85м2 жилищна площ. Получавате голо жилище с подови настилки и освежени стени, но без обзавеждане за тези пари. Тази сума варира в отделните големи градове, където има съсредоточаване на бизнес, индустрия и социален живот, но презумпцията е, че където има повече работа, има и по-висок стандарт (т.е. по-скъп живот). Най-скъпите градове са Мюнхен, Щутгарт, Дюселдорф, Хамбург и Франкфурт (Майн), където може, както сумата за наем да е по-висока за тази квадратура, така и квадратурата да е по-малка за същите пари, което в двата случая означава по-малко стойност за тази цена. Ако решите да си купите жилище, то се пригответе да платите суми от порядъка на €280000-€360000 за около 100-150м2 жилищна площ, в апартамент (в периферен квартал на някой средно голям град) или къща-на-калкан („Rheinhaus“) в някое градско предградие. Лихвените равнища на жилищните кредити в момента са към 2.5%-3.0% на година за срок от около 20 години, но това, разбира се, зависи от банката и от вашия конкретен казус (благонадеждност: работодател, месечен доход, кредитна история и т.н.). В случай на покупка, месечните ви разходи за жилището ще скочат поне двойно, заради вноските по кредита и разни такси за обслужване на имота.

До тук – в случай на живот в квартира ще ви останат около €1300, а в случай на живот в собствено жилище на изплащане (макар това да е невъзможно в първите 2 години, тъй като няма да имате кредитна история в Schufa и затова никой няма да ви отпусне жилищен кредит) – ще ви остават към €500 месечно, а животът още не е започнал!

 

Между другото, прочетохте ли личните ми наблюдения как можете да надхитрите банките и да спестите голяма част от техните такси при международни преводи?

 

Личната ви логистика

AutosВ общия случай там ще ви трябва и кола, а предлагането на употребявани автомобили е огромно. Да речем, че си купите нещо от рода на VW Golf IV (класика!), от 2000-2001г. (комби – защото е по-практично и ще ви спести разходи за доставка при купуването и пренасянето на мебели за оборудване на жилището ви), с двигател 1.9TDI, до 100 КС. Можете да си намерите до около €4000. Годишната ви вноска за застраховката „Гражданска отговорност“ ще ви струва около 1200€. Каско-то е скъпо и по-често хората сключват т.нар. частично каско, което е по-евтино и в случай на ПТП имат определен процент самоучастие при покриването на щетите. Годишният ви данък за колата ще е около €300. В случай на ремонт, ставката за труд в повечето сервизи с немски механици, е около €75/час. Към това добавяте и цената на частите, които ще трябва евентуално да смените. Още нещо, което в България все още не е уредено повсеместно – паркирането. В Германия почти не се намират улици, на които можете да паркирате безплатно. Там паркирането става на обществени (понякога покрити или подземни) паркинги или в зони за платено паркиране. Най-ниските ценови равнища започват от около €1.30/час престой. Глобите за неправилно паркиране са по-високи от тези в България.

Разбира се, може и да не си купувате кола и да спестите този разход. Това означава, че ще се придвижвате с градски транспорт, който в повечето случаи е добре уреден в повечето големи и средно-големи градове. Там билетът за еднократно пътуване в определена географска зона на населеното място ви струва около €1.50 и понякога ви дава право да се прекачвате на друго транспортно средство от същия вид в рамките на 2 часа от първото ви качване. Това е най-изгодния начин за придвижване в рамките на едно населено място и неговата околия. Има и месечни карти, които варират според вида транспорт и необходимите зони, но да речем, че средно биха ви стрували около €40-50/месечно. Толкова струва и глобата, ако ви хванат, че пътувате без билет, а това се случва често.

Хранене и социален живот

ХраненеНай-изгодното хранене в вкъщи, след като сте си напазарували от многобройните вериги дискаунтъри, супер- и хипермаркети. Личният ми опит показва, че месечно за домакинство с 1-2 члена, месечния разход за хранителни продукти е около €150. Ако закусвате вкъщи преди работа или пък не закусвате, това няма да доведе до допълнителни разходи. Ако пък закусвате в или около офиса, сложете още по около €3 за това. В случай, че фирмата ви се е погрижила да осигури намаления в някое заведение или пък ви предоставя фирмена столова (ресторант) за обяд, то той би ви струвал около €4-€7; в случай, че това не е така и се храните в заведенията на около без фирмени намаления, то обядът би ви струвал между €5 и €12. Е, ако обичате дюнери, то бихте могли да минете и с €3.50 до €5.00, а верният му приятел айранът ще ви струва отделно €1.50.

Това показва, че един работен „храноден“ ще ви излиза нещо от рода на €10-15, което средно би било €12.50 x 22 работни дни прави €275 месечно. Предполагам, че ако сметката при вас е такава и сте от тези които трябва да живеят с €1300 на месец, едва ли ще се решите на варианта за собствено жилище.

Обикновеното кафе в заведение ще ви струва около €2.00, а малко „по-сложните“, тип „италиански“ или „виенски“ разновидности с мляко и сметана, ще ви струват между €3.00 и €5.00.

Едно нормално хранене в заведение (ресторант) вечер излиза между 10 и 30€ на човек, в зависимост от това дали поръчвате 1, 2 или 3-степенно меню. Ако към това добавите и вино, то сметката за двама лесно би отишла към 60-80€. Тук не говорим за скъпи и много изискани ресторанти, а по-скоро за нисък и среден клас, което не означава, че са лоши или некачествени. Помислете си, колко ви струва храната в нормално заведение в България? Може би 30 лв. за двама в прилични заведения/ресторанти; с виното – 50 лв. И колко често бихте си позволили да се храните навън тук (България) и там (Германия)?

Излизането по дискотеки и барове може да бъде доста скъпо, разбира се, в зависимост от това, къде във вашата листа с приоритети стоят подобен тип забавления. Само ще вмъкна, че „малкото“ питие в Германия е 20 мл. (cl) и струва около €4.50 – €6.00, а „голямото“ – 40 мл. (cl) и (логично) струва двойно, със забележката, че това не са цени на екзотични напитки, а на марков алкохол в ниския ценови клас. Безалкохолните напитки биват малки (200 мл.) на цена около €1.80 – €3.00, а големите (400 мл.) са с около 70%-80% по-скъпи.

Изброявам ви всички тези детайли, не за да се хваля колко числа мога да помня, а за да придобиете реална представа с какви разходи от (почти) първа необходимост ще е свързан животът ви там. Ако емиграцията ви там е свързана с търсене на по-висок стандарт и по-голям комфорт, то едва ли ще минете без тези разходи, а дори не съм споменавал разходи за дрехи, култура и задоволяване на друг тип интелектуални потребности. Ако гледате на евентуално пребиваване там с цел „гурбет“, т.е. да отидете, да живеете скотски и в големи лишения за няколко години, за да съберете колкото се може повече пари и да се върнете тук – това е друга работа. Дали това може да се нарече живот – всеки сам си решава.
 

 

Кое е кофти в Германия

Отчуждението. Свободата и неприкосновеността на личната сфера и пространство, като че ли е стигнала чак до там, че хората са започнали да свикват със самотата и да я приемат за нещо нормално и неизбежно. Родители и деца се отчуждават доста често след като децата напускат дома си и отиват да учат или се задомят в друг град. Младите хора, отивайки на ново място, сравнително трудно успяват да пробият неформалната бариера от учтиви усмивки и шаблонни разговори с колеги или състуденти. Така създаването на нови истински приятелства става много трудно и ако човек няма връзка (приятели или партньор в живота си) от преди това, то създаването на нова на работното място става доста трудно. Особено, ако си над 30. Има един лаф, че една жена над 33 години, която все още е „single“, е по-вероятно да бъде похитена от терористи, от колкото да си намери мъж. Да не говорим, че в редица фирми, подобен род взаимоотношения, възникнали на работното място, се считат за недопустими. Хубаво, но къде по дяволите можеш да си намериш половинката в живота, когато работата ти заема между 12 и 14 часа от денонощието (включвайки и времето за пътуване до там и обратно), всеки божи ден?! Може би затова в днешно време по-голяма част от браковете завършват с разводи – хората просто не умеят и нямат време да се научат да общуват адекватно с половинките си. Така все по-трудно може да се създаде една здрава семейна основа, която да даде началото на нормални хора с разумни взаимоотношения, както в рамките на своето семейство, така и след това в обществото. Родителите са вечно уморени или от поредният проблем в работата, или от бремето на увеличаващите се разходи и недостигащи приходи, от постоянната мисъл за някакъв спасителен план, или от натрупалия се с времето стрес от всичко това взето заедно. В подобни моменти децата често пъти биват пренебрегвани и комуникацията с тях е изнервена и ненормална, а те просто искат вниманието на мама и тате. Наслояването на подобно отношение с годините ражда модерните социопати, в които сме се превърнали. Не че всичко това не е валидно и за България. Просто в Германия животът тече на по-бързи обороти.

Често пъти младите семейства и техните родители се виждат най-много 2 пъти в годината – на големите християнски празници. Срещи, които предварително не са планувани няколко дни, седмици, и дори месеци по-рано– просто така, за да се видят и да си поговорят малко, са почти изключени. Може би, по-лошото е (поне в моите очи), че хората са свикнали с този живот и нямат необходимост от този контакт с роднините от другото поколение. Разбира се, против съм и за другата крайност, която пък е характерна за по-южните народи (и за нас), които живеят по около 10 човека заедно и животът ти се превръща в родово-общинен ад, но балансът според мен е нещо по средата, която всеки трябва да си намери.

Също така загубата на идентичност, цел и смисъл на живота у много хора, отъждествявайки себе си преди всичко с това, което пише на визитната им картичка. Хората са така погълнати от проблемите в работата си, че отдавна са забравили кое наистина им доставя удоволствие, за какво са мечтали и дали наистина искат животът им да протече по начина, по който вече тече. Според мен стресът на работното място в Германия определено е по-висок. Там се работи повече, изисква се повече, по-бързо, по-качествено. Затова Германия е това, което е, но цената се плаща от всички, които работят и живеят там. С техния живот, всеки ден.

Времето е париВсеобщото кредо, че е нормално да прекарваш най-хубавите години от живота си, работейки от сутрин до вечер за някого и давайки 100% от своя ум, интелект и време по 12-14 часа на ден в продължение на поне 40 години, вече е непонятно за мен. Ако работата е нещото, което ви кара всеки ден да ставате с усмивка и да нямате търпение да я започнете, то значи сте едни от най-щастливите хора по света и няма нужда да си губите времето с четене на статии като тази. Ако не сте обаче, ви желая смелостта да промените ежедневието си така, че всеки ден да сте щастливи. Това е нещото, което в Германия ми беше почти невъзможно да видя у хората, макар те да претендираха, че не е така. Да, подобна промяна не е никак лесна и е дори практически невъзможно, ако работиш за друг. Вече писах по моето виждане, защо е по-добре да работиш за себе си, вместо за друг.

В Германия имаш достъп до всичко, но нямаш свобода. Тук трудно ще ме разбере човек, който не е живял там. Уж е за добро и така би трябвало да бъде, за да функционира всичко като добре смазан механизъм, но често пъти ми идва в повече. Ето няколко примера, без претенциите да съм абсолютно точен, но мисля, че ще добиете представа:

В редица провинции в Германия, боклукът се разделя на: био (остатъци от храна), хартия/картон, пластмаса/метал и всичко останало (Restmüll). За тези 4 типа си има найлонови чували, които общината ти дава, когато си платиш данъка за боклука. На някои места в Германия, както май навсякъде в Швейцария, ако изхвърлиш своя боклук в чужд контейнер си извършил престъпление и подлежиш на съдебни санкции и глоби. Не се шегувам. Освен това има график, под който се извозва боклука (Der Müllkalender). Да речем, био-то се извозва всеки петък, хартията и пластмасата, всеки втори вторник и т.н. и, ако не си си вкъщи, малко преди часа за събиране на този боклук, изпускаш вземането му и започваш да си складираш боклуците вкъщи или в мазата си (ако имаш), докато дойде другата дата за събирането му. Не е желателно да изкарваш своите чували с боклук по-дълго време преди да мине съответния камион, тъй като най-общо казано нарушаваш порядките в квартала и съседите ще започнат да те гледат накриво. Те и без това те гледат под лупа, щото си чужденец… Стъклото се изхвърля отделно в улични контейнери по цветове и то само между 8:00 и 17:30ч., за да не смущаваш живеещите наблизо. Познайте кога ще успеете да сте си вкъщи преди 18:30ч., през седмицата?

Често пъти в договора ви за наем за жилището (моят беше 11 страници) ще намерите забрана за къпане между 22:00ч. вечерта и 6:00ч. сутринта, тъй като шумът от цялата процедура смущава потребността от почивка на съседите.

В Германия има хиляди камери по улиците, които ще ти направят най-скъпата фотосесия, ако си свикнал да игнорираш знаците за ограничения на скоростта. От една страна е хубаво, разбира се, но от друга е адски досадно! Има и хиляди камери по магистралите, които просто регистрират номерата на колите и те влизат в някаква огромна база данни и след това се знае коя кола в кой ден на къде се е движила.

Пробвайте да се обадите на (зъбо)лекар и да си запишете час за преглед утре или вдругиден! Най-ранните дати ще бъдат след 2 седмици, ако не и повече, така че, ако обичате, не се разболявайте, ако не сте го планирали предварително и съгласували с лекар!

Данък (такса) за обществените телевизии и радиа (GEZ), които се хващат ефирно – по €17/месечно. Преди нямаше български студент, който да не бе пробвал поне няколко пъти да се измъкне от нея. Контролните органи чукат на вратата и проверяват. Ако забележат, че от прозореца ти свети екран на телевизор – плащаш; ако имаш дори само радио в колата – плащаш; компютър с интернет без телевизор – плащаш. Разбира се, таксата за кабелна телевизия си е отделно. Тя няма задължителен характер.

Това е една малка част от особеностите на живота в Германия, които мен лично ме дразнят, макар за някои от тях да съзнавам къде е тяхната полезност.

Кое е хубавото в Германия

DE_FamilieСъзнанието и отговорността на хората към околните и околната среда. Към това, че те са част от едно общество и е в техен интерес да се уважават взаимно и да не си пречат, а Земята е техния дом и трябва да бъде домът и на децата им. Там е култивиран духът на гражданското общество, което носи гражданска отговорност, а колективната безотговорност е много рядко явление и законово е практически ограничена.

Немците дори не си хвърлят боклуците по улиците, камо ли от терасите, а „най-интересното“ е, че явно разбират, защо това е нередно.

Жилищните площи и градинки се поддържат и не може да не предвидите средства за това. Ако нямате такива, значи мястото ви не е там. Немците си поддържат тревичките пред блока, алеята с цветя, пътечката от входа на блока до тротоара или улицата. Стените във входовете на блоковете и коридорите са боядисани добре и се освежават на определен период от време. Ако случайно в подобна кооперация попадне някой, който не е съгласен с подобен вътрешен ред, е въпрос на време да бъде изгонен от там с решение на останалите. Това са дребни неща, които допринасят ежедневието им да е малко по-приятно.

Там няма да видите скъп „джип“ или лачена лимузина да спре на инвалидно паркомясто. Същите няма да ви изпреварят по най-невъобразим, рискован и нагъл начин на кръстовището, за да ви покажат колко сте жалки и нищожни, спазвайки „смешните“ си правила и закони. На много хора, които ме познават съм казвал, че за две години живот в Германия, и то в Щутгарт, където е централата на Mercedes, съм видял по-малко „S-класи“ от колкото виждам в София за един час. Дали немците не могат да си позволят такъв лукс? Естествено, че могат! Просто тяхната ценностна система не е базирана на показност и избиване на комплекси. И там има първенюта, но те са просто една отделна, по-малка част от обществото и са по-скоро повод за майтапи сред останалите, отколкото заплаха за здравето и живота им.

Правната защита в Германия е сравнително достъпна и смислена. Можеш да се абонираш за такава и в случай на нужда да си вземеш юрист, който да защитава интересите ти. Там хората се съдят за много неща, когато не успеят да решат нещо в извънсъдебен сбор и всичко приключва цивилизовано и най-често обективно отсъдено. Така можете да задължите наемателите си да платят за щетите, ако са нанесли такива в отдаван от вас имот под наем. Можете да осъдите съсед, който не спазва правилата на блока; можете дори да го изгоните от този блок. Можете да осъдите и наемодателя си, ако ви притеснява или не спазва клаузите в договора. Още нещо: Когато се нанасяте в жилище, депозитът, който се дължи от наемателя като вид гаранция за евентуални щети или недоизплатени режийни за защита на наемодателя, се внасят по т.нар. доверителна сметка, която наемодателят открива, но достъпът до нея няма никоя от двете страни без другата. Ако всичко е наред, в края на договора, наемодателят връща парите с натрупаните за периода лихви на наемателя.

Когато имаш дете в Германия, държавата се опитва да гарантира еднакъв достъп на всички семейства до ясли и детски градини. Дори понякога да не успява, защото и там има недостиг от детски заведения, държавата поема една част от таксата за жена, която ще се грижи за дете или група от деца, които са останали без детска градина. В България хората, които плащат най-голям процент осигуровки и данъци по правило остават без места за децата си. Може би някой разсъждава в посоката, че щом имаш пари, ще си дадеш детето в частна детска градина?!?! Трябва формално да си самотна многодетна циганка, да живееш под моста и да нямаш никакви доходи, за да има място за детето ти в големите градове. Пълен абсурд, но това е дълга тема и не мисля да се спирам на нея в тази статия.

В Германия можеш да подадеш оплакване в полицията, ако по време на шофиране по магистралата някой ти присветва отзад с дългите светлини и ти причинява и стрес. Юридически това действие е почти приравнено на физически тормоз. По подобен начин можеш наистина да осъдиш някого за обида или показване на среден пръст. Ако пък неволно нанесеш щета с твоя автомобил на друг, се оставя визитна картичка на стъклото, за да може пострадалия да се свърже с теб и твоята застраховка „Гражданска отговорност“ да покрие неговите щети. Ако обаче не го направиш, а просто избягаш и някой те е видял, което е доста вероятно, когато полицията те открие ще те съдят вече за „бягство от местопроизшествие“ и най-малкото, което ще ти се случи е да ти отнемат шофьорската книжка. Там дори има застраховка „Гражданска отговорност“, но за хора, освен за коли. В този случай, ако някой неволно счупи имущество (витрина, стока, инвентар) на друго лице, се задейства тази застраховка, а потърпевшия не пие просто една студена вода.

В Германия полицията респектира с умения и компетенции. Полицаите са добре сложени, стегнати и спретнати мъже и жени, отнасят се с респект към гражданите и са със съзнанието, че са в услуга на обществото, а не репресивен орган, на когото всички са му длъжни. Не съм 100% сигурен, но съм чувал, че ако се обърнеш към полицай „на ти“ вместо „на Вие“, то глобата била около €650. Един полицай никога няма да се обърне към теб „на ти“, дори ако си невъобразимо пиян/неадекватен. Техните заплати също не са бомбастични, но явно са достатъчни, за да ги накарат да сложат морала на първо място, пред възможността от далавери в ежедневието си, или пък да бъдат хванати в корупция, което да им затвори вратите за всяка друга работа в институция или фирма.

Ако ви липсват познания в данъчното право, можете да си наемете данъчен консултант, с помощта на който да си върнете една част от изплатените през годината данъци. Например: ако пътувате с личната си кола до работа и разстоянието до там е на повече от 20 км, държавата ви признава за разход (ако не се лъжа) по €0.20/км от двадесет и първия километър нататък. С натрупаната сума можете да приспаднете облагаемия си доход и в края на годината да си върнете пари. Също така можете да си върнете пари от облекло за работа, оборудване на кабинет за работа вкъщи и т.н. Все неща, за които си струва човек да се осведоми. Всичко това е валидно с още по-голяма сила, ако имате собствен бизнес. Изгодата е дори по-голяма.

За финал

Умишлено не съм изброявал в детайли всички хубави и лоши неща на живота в България, защото предполагам, че аудиторията е преди всичко българска и тя много добре познава ситуацията тук, независимо дали сега живее в България.

В крайна сметка, решението за емиграция в Германия за всеки е индивидуално и според мен трябва да не е емоционално, а базирано на личен анализ. Да бъдат претеглени всички про и контра аргументи за живота там и тук. Както стана ясно, от значение е също в кой етап от живота сме – дали сме необвързани, дали сме семейство без или с деца. От сърце желая всеки българин да има възможността да излезе в чужбина, да поживее там и да прецени къде се чувства по-добре. Да, наистина в една поговорка се казва, че всеки камък си тежи на мястото, но пък всеки от нас сам определя къде му е мястото. През първите 9 месеца от моя двугодишен престой в Германия бях като с розови очила. Всичко ми харесваше и всичко беше „WOW!“. След това последва около година, в която много неща започнаха да ме дразнят в разбиранията на немците за работата и живота. Накрая нещата се уталожиха и започнах да възприемам живота в България и в Германия с плюсовете и минусите на двете държави.

Сега искам да си осигуря независимостта и свободата да прекарвам колкото време искам на различни места по света, тъй като вече знам, че пътуванията и запознанството с чужди култури, обичаи и нрави е нещо, което много ме зарежда и прави щастлив. Според мен трябва да се използва България за създаването на подходящ бизнес, в среда с по-ниски данъци и разходи за труд и да се „изнесе“ (през интернет) на по-голям пазар като Германия. Това ще е моята цел.

Иска ми се да призова всички кадърни българи да се върнат и всеки от нас да донесе в България хубавото от държавата в която е живял и, разбира се, да остави лошото. Да изградим икономика, базирана на морал, на стойност за хората. Звучи клиширано и като някаква химера, но само с личния си морал с непоколебима двуполюсност относно добро и лошо бихме могли да променим положението в България, за да може за нашите деца тя да е майка, а не мащеха.

Ако обаче половин живот ще трябва да воюваме с наглите шофьори на скъпи коли, то нямам намерение да жертвам своя и този на децата си. Аз винаги ще бъда българин, но мога да съм и „гражданин на света“ и въпреки, че ще ми бъде трудно, ще отида да тежа на друго място. Там, където има смисъл.

Моите деца ще имат избора дали да се нарекат българи или (примерно) немци или американци, щом определени наглеци и мерзавци в държавата на дедите им се стараят вече години наред да прогонват неудобните от България. Макар да ми е мъчно, че те вече няма да са в родината ми, за мен е по-важно да бъдат здрави и щастливи, отколкото „просто българи“.

The following two tabs change content below.

Илиян Кирков

Автор и собственик на сайта: https://knowhow.company и Регионален директор at The Alpha Group [Bulgaria]
Щастлив съпруг и баща. Радва се да помага на другите. Предстои му дипломиране като Life & Business Coach. Развива предприемачески дух и живее своя "Живот 2.0". Вдъхновява се от хората, имащи време и пари, свободния софтуер, Linux, блокчейн технологията и криптовалутите. Обожава семейството си, хубавото latte macchiato, музиката, киното и пътуванията за кеф. Пише за удоволствие.

61 коментара

  1. ptomoff@gmail.com'
    Plamen Tomov

    Изключително обективна статия. Браво!

    Искам само да допълня към плюсовете, че в Германия хората са по толерантни към други етноси, към хора с увреждания и към хора, които се хранят по различен начин (вегани, вегетарианци).

  2. karamba64voila@gmail.com'
    Кристина

    Много добре написана статия, подробна и обективна.
    Имам едно уточнение: сумата от 150 евро за храна месечно за двама души, е ниска, освен ако става дума само за закуска и вечеря. Защото цените в Германия, даже и в Харддискунтерите, не са символични. Освен това, зависи какво ще се консумира. Сложите ли плодове и зеленчуци в нормални количества, сметката ви скача значително. А ако добавите ли и риба, и качествено месо, просто трябва да удвоите 150-те евро.
    Освен това, не смятам за лишение от свобода, забраната за къпане между 22 и 6 часа. Който никога не е бил буден от течаща вода в полунощ, той не може да оцени това. За мен това е просто уважение към съседите ти.
    Що се отнася до дните, за изхвърляне на този или онзи вид боклук, това се практикува и във Франция, а предполагам и в други страни. Просто въпрос на организация. Аз съм възхитена от немската система за рециклиране! Ако това се практикуваше във всички страни по света, щяхме да имаме много по-малко екологични проблеми и по-добри икономики.
    Хората са отчждени – да! Но не само в Германия, а почти във всички страни в Западна Европа.
    Това започва да се вижда и в България, а и в други страни в Източна Европа. Защо? Един въпрос, върху който да работят социолозите.
    В заключение бих казла, че всеки човек може успешно да свикне да живее във всяка една страна в света, стига тя да е демократична и стига той да го иска наистина.

  3. mkanev8@gmail.com'
    Miroslav

    Аз живея в Германия от 5 години и по ирония на съдбата или по някаква друга причина не съм бил като вас поне в началото с „розовите очила“ и по-скоро за престоят си тук до този момент съм видял само лошите неща случващи се на един имигрант в Германия споменати във вашата статия, като мога да напиша дори книга за отвратителното отношение и абсолютна ДИСКРИМИНАЦИЯ на немците към повечето чужденци особенно спрямо българите.
    Живял съм в малко градче до Щутгарт околко 1 година а през другите 4 съм в Мюнхен и почти няма разлика между немците в различните провинции. Мога да кажа само, че може би в Баден-Вюртемберг хората бяха по-малко озлобени от тези в Бавария, но така или иначе отношението остава същото. За тях ти си просто един Ауслендър завинаги! Иначе в Мюнхен към днешна дата са безкрайно свикнали с нас чужденците, че дори не забелязват нашето съществуване ако случайно го забележат по-добре не ги гледайте в очите ,че някой може да ви убие с поглед! Като ходите по институциите като видят ,че сте от България лошо им става на немските служители и се държат абсолютно недопустимо и арогантно и гледат да ви отпратят колкото се може по бързо. Ако сте някой миризлив негър или западнал арабин или турчин веднага прилагат своята фалшива любезност и 24 каратови изкуствени усмивки и помагат с каквото могат.

    Относно случващото се по пътя съм съгласен ,че глоби за притискане или показване на средни пръсти има, но това въобще не значи ,че тези неща липсват. Напротив аз съм изумен от арогатното отношение по пътя, притискане, псуване, ръкомахане, бибиткане и грозни погледи и жестове от страна на шофьорите. Аз мислих, че тази простотия я има само в нашата мила родина, но за съжеление не е така.

    Мога да споделя още куп небивалици или негативни преживявания, но не мисля да го правя за да не всявам повече смут. Просто като цяло аз съм изумен от случващото се в тази държава и се питам какво правя още тук където човек е просто един роб на този работен немски механизъм който те смачква така ,че чак забравяш кой си и на какво си способен и те превръща в един робот или просто в един човек който е лишен от чувства, преживявания, емоции и мечти!

    Просто който е решил да имигрира в Гемания трябва да знае първо грозната истина, да я приеме, да пресметне кои са плюсовете и минусите и чак тогава да реши дали да имигрира а не да слуша глуповати хора кото казват ,че тук е лесно има работа и живота е супер! Като решите пробвайте тук, пробвайте там, но никога не се отказвайте да търсите щастието независимо къде е то!

    Все пак да благодарим на Г-н Кирков за хубавата статия, която е наистина полезна и описва нещата с удивителна точност. Подкрепям казаното, но просто реших да допълня някой неща чрез моя коментар които и до ден днешен ме измъчват. Успех на всички.

    • stoyanmonev@hotmail.de'
      Stoyan

      Съветвам Ви да напуснете Германия, щом не сте щастлив там. Всеки ден в България, в която съм роден се отнасят по-зле с мен, отколкото в Германия, в която живях.

  4. velichka.peeva@hotmail.de'
    Вили

    Здрасти, чудесна статия, НО две неща вече не отговарят на истината – наемите са вече много по-високи, така както и цените на недвижимостите (двойни на това, което пишеш) + храната е много по-скъпа и със 150 евро на месец можеш да изхраниш най-много куче, но не и човек – тези две неща са се променили много в последните години.
    За другото на 100% си прав

    • puf4e2010@abv.bg'
      Таня Панайотова

      Здравей,Вили!Искам да установя контакт с теб моля те ако имаш възможност свържи се с мен на puf4e2010@abv.bg Таня

  5. velichka.peeva@hotmail.de'
    Вили

    И още несъответствия има със съвременния живот – таксата GEZ вече е на домакинство и не е за телевизор. Премахнаха практиката частни фирми да дебнат хората и общо взето вече не е толкова строго, но да – трябва да се плаща, но не е на приемник или на човек, а на домакинство, което е голямо облекчение

    За къпането след 22 ч. се премахна правилото – такива клаузи вече са недействителни.

    За боклука какви ще са правилата е общинска работа – при теб може така да са се случвали нещата, но в повечето общини си има кофи за боклук, които се събират без нужда от твое присъствие или просто ги изкарваш предишната нощ и ги събират. В Берлин например има БЕЗПЛАТНИ оранджеви кофи за всички суровини без хартия, в която слагаш всичко, включително стъкло и можеш такива кофи безплатно да си поръчваш на корем.

    За отчуждението нещо не си разбрал просто – аз съм омъжена за немец и не си съвсем прав. Това, че се организират е точно заради ангажиментите, които имат, но не значи, че са по-малко сърдечни или се виждат 2 пъти в годината – имат и повече отпуска от нас и пътуват заедно дори. Всичко зависи от семейството – това, че у нас живеят хората 4 поколения в един апартамент не е пък гаранция за повече сърдечност – напротив.

    Не съм съгласна също, че животът е по-бърз и по-напрегнат от в България. Според зависи – кой както си го направи. Конкуренцията обаче е по-голяма – у нас по-скоро се търпи да се шляеш, да си непродуктивен и некомпетентен – в Германия такива хора нямат шанс.

    Като цяло там животът не ми харесва и заради нещата, които изброи.
    С мъжът ми-немец- живеем в България, имаме свой бизнес и живеем на много по-висок стандарт тук от в Германия и най-вече работим за себе си, не за държавта 5 месеца в годината.
    Отделно сме против мулти-култи моделът там и смятаме да продадем и останалите си имоти там преди да ни тупнат някой бежански лагер наблизо, но това е нова тема.
    Като цяло държавата взима от образованите, работещите по 14 часа на ден и раздава на слабите в обществото дори да не искат тези хора да работят например.

    У нас поне работиш за себе си.
    Държавата Германия гони средно статистически много повече хора, отколкото привлича (е, без да броим бежанците) – който е образован, който иска да работи и да печели добре не стои в Германия. Немските медици например масово напускат в посока САЩ и който е умен живее в Швейцария или САЩ, не работи за държавата Германия.
    България може да не дава, но не взима. У нас с минимални усилия и работа можеш да се издигнеш.

  6. stoyanmonev@hotmail.de'
    Stoyan

    Типична статия на човек, който е бил на екскурзие в Германия и цитира личните си наблюдения като законово право и общо положение.
    Ще си позволя да коментирам някои от тях с очевадни неточности.
    1. 8.50 Евро е в действителност брутната ставка, НО 60% от населението в Германия не плаща никакви данъци по дохода, т.е. почти всички, които работят на 8.50 Евро на час не плащат НИКАКЪВ данък в заплатата си. До 1250 Евро на месец по повод на едно 800 и на едно 450 еврово работно място не се плаща нито едно Евро данък, от 11 години работя по този начин и затова го споделям.
    2. Статистическият шанс на българин да бъде назначен на работа в Германия е по-голям от този на германец като цяло, защото многото неатракивни или добре платени, но стресови места се заемат с високо предпочитание от чужденци и немските работодатели предпочитат чужденец, който няма да праща болничен всеки месец, а ще работи, защото парите му трябват.
    3. Животът в Германия е в действителност по-скъп, НО това е точно защото услугите са по-качествени и защото контекстът, в който те се случват в действителност е съвсем различен от този в България. Цените на много от основните хранителни продукти в България са или по-високи или равни на тези в Германия. Оскъпяването е от услугите, които гарантират качеството на живот, но които може и да не бъдат ползвани в голямата си част.
    4. В действителност е възможно с 2500 лв в БГ да се живее добре, ако човек всеки ден е готов да живее по начина, по който се живее в България, но ако става дума за двучленно семейство и всеки от хората печели по 2000 Евро, както е средно в Германия качеството на живот е далеч по-високо и заради по-ниската данъчна ставка за съпрузите. Дава се пример, които не е показателен за повечето българи в Германия за сам човек, живеещ с 2000 Евро.
    5. По данъчна класа 1 на неженен сам човек облагането за 3500 Евро не е 45%. Средно става дума за 11.75%. Представя се единичен и невъзможен случай. От това облагане се вадят по 30 цента на цен за всеки изминат километър до работа, вадят се парите за самолетни билети за посещение на семейството два пъти в годината до България, вадят се парите за книги, за ползван предимно служебен телефон, компютър, бюро, за услуги от занаятчия, за застраховки, за здравни осигуровки. Едва тогава вече говорим за „данък“. Авторът бърка здравната осигуровка, гарантираща, че пациентът няма да умре, както бу умрял като куче в България с „подоходно свързани облози“. Застраховката и пенсионната осигуровка са си за човека и той ги ползва, те не са за държавата и не се внасят в повечето случаи в държавна структура.
    Пиша професионално данъчни декларации и българите, работещи в Германия (лекари) печелят средно по 80 000 Евро на година, без да са на ръководна длъжност и средната им данъчна ставка е 11,75%, т.е. само с 1.75% повече от тази в България.
    6. По въпроса за жилището – да, може да се плащат 700 Евро за наем, но авторът не споменава, че почти всички в момента строят. Средната фиксирана за 25 години лихва за 260 000 Евро за строеж на къща е 1.4% на година с възможност за връщане на 2% над договорената сума на година и със залог построената къща. Така сумата по вноската в хубав немски град и квартал е минимално по-висока от наема. За лекари например, за отваряне на собствена практика с цена около 300 000 Евро лихвата за кредите на Немската лекарска и аптечна банка е 0,1% на година!
    Моите факти са въз основа на три току що закупени имота, чиито договори имам като файл пред мен. Парите се дават много лесно, ако лицето има постоянен трудов договор.
    И да, къща в Германия може да се купи на първия ден на третата година, а не през първите две години от престоя, което обаче е напълно нормално и е добре да е така, защото договорите първите две години са срочни.
    7. Годишната вноска за гражданска отгворност НЕ е 1200 Евро. Като първа застраховка лицата заплащат през първите 6 месеца 150% от определената им сума, следващите 6 месеца 100% и след това застрахователната сума пада с 20% първата и с 10% през всяка следваща година, докато достигне 30% от застрахователната сума, ако не причинявате злополуки. Пример: за един Голф или Опел Кадет или Форд Фиеста се почва на 70 Евро на месец, които са тези 150%. Признават се обаче застрахователни времена от България и е възможно да започнете на 80, а не на 150%, както е при мен.
    8. НИКОЙ работник не паркира за 1.30 Евро на час, паркингите на супермаркерите или при лекаря са безплатни. Обикновено работодателят предлага паркинг, като нашите лекари плащат по около 35 Евро на месец за собствено паркомясто.
    9. Обядът по кантините струва 1.80 Евро за пожарникар на ден и около 3-4 Евро за лекар на ден, защото те заплащат субсидирана цена. При много други работодатели също е така.
    10. И цяла бутилка вино да добавите – пак няма да е 60 Евро на човек в никой ресторант. Средно се плащат по 3,50 Евро за халба бира и по 8-15 Евро за голяма порция храна.
    12. „Отчуждението“ е част от северноервопейската култура на уважение, в което никой не се бърка на другия в личния му живот и го оставя да прави каквото си иска, докато не пречи. няма нищо по-хубаво от това! Родителите се стремят децата им да са независими на 19 години, а не да се отчуждават от тях.
    Нормално е с колегите са се пие поне два пъти на месец, да се подаряват подаръци за празниците, да се ходи на гости, на боулинг, единият да помага на другия, като се мести в ново жилище, да лепят заедно тапети, да оправят заедно колите си, да ходят на сауна (в която по правило всички от отдела са голи, без хавлии) – все неща, които при мен са ежедневие (без сауната). Анализът е като цяло доста повърхностен.
    13. Процентът на разводите в Германия е далеч по-нисък от този в Източна Европа или в Русия, където хората не са световно познати с трудолюбивостта си. Средният германец не работи повече от 9 часа на ден и има 31 работни дни платен отпуск и 12 дни спецалиален отпуск на година.
    Другите описани явления са същите и далеч по-лоши от тези в България. А родителите са често по кораби на почивки, по каравани на плажове или в курсове за нещо си там и затова срещите се планират, за да не се изсипе някой на друг непоканен и онзи да го няма…
    14. В Германия може да си избереш на колко % да рабитиш. Все повече хора работят на 50% или на 75% от 40 работни часа и така имат 3 или 4 почивни дни в седмицата – нещо немислимо за България. А от по-малкото заплата така пада или изчезва и цялата данъчна ставка.
    15. Много повече хора в Германия работят за себе си, отколкото за някой друг в сравнение с България – основната част от данъчните постъпления идват от средната класа (около 70%) и те са „гръбнака“ на немската икономика.
    16. Свободата е не само това, което ти можеш да правиш, а и онова, което на другият е позволено да ти направи. Свободата във ФРГ е далеч по-голяма и по-защитена от тази в БГ. Всички регулации гарантират високото качество на живот и факта, че никой няма да нарушава моята лична свобода – дали с боклука си, дали с колата си без катализатор, дали с косачката си за трева в неделя сутрин! Това е свобода, другото е анархия! В България двата термина често се бъркат.
    Съседите естествено, че не искат опаковките ти в пробити и вунящи чували да са пред входа им с дни, в България може това да е нормално, но в Германия не е нормално! Никой няма право да складира боклуците си по улиците. Имате винаги 24 часа да изнесете пред входа една торба с боклук, това е нещо нормално и затова техните улици са чисти, а улиците в „свободна“ България са мръсни. Аз не искам такава свобода!
    17. Забраната за къпане между 22 и 6 часа е противозаконна и тя не трябва да се спазва – на тази тема има и тълкувателни съдебни решения, че всеки има право да се изкъпе, когато се върне от работа, независимо от това в колко часа това се случва.
    18. Защо фактът, че в Германия има в пъти по-малко убити по улиците да е „кофти“! Демокрацията означава да имам право някой да не ме размаже по улицата, когато надвишава скоростта. Хубаво нещо са светкавиците и те гарантират спазването на основните човешки права на всеки гражданин – елате да видите как е вечер във Варна и как основните булеварди са като писти – аз нямам ли право да спя в България и защо то ми се отнема? Щяха ли да са писти в България тези булеварди, ако и тук имаше светкавици? Това положение в България по-демократично ли е?
    19. Няма такова нещо за зъболекаря – всеки окръг има дежурен зъболекар и поне 5 дежурни болници 24/7. Ако не можете да отидете при него имате право той да дойде при Вас. Такива 52-ма лекаря са непрекъснато на път в Северен-Рейн-Вестфалия, например. Напълно безплатно, няма и потребителска такса.
    20. За 10 години в Германия съм плащал за телевизия по 6.80 Евро на месец. Това е нещо хобаво – телевизията се самоиздържа с този данък и не е зависима от бюджета на държавата. Затова в Германия няма държавна телевизия и затова обществените канали са най-критичните към политиката и филмите не се прекъсват за реклама.

    Авторът не познава добре изброените от него „факти“, а както виждате по-горе такива факти или няма или са разбрани погрешно.

    • stami0370@gmail.com'
      Georgi

      Браво на Stoyan изключително много точен коментар, за разлика от автора на статията. Статията е вярна на около20-30%. Явно автора е объркал държавата в която е живял.

    • b_hristova@abv.bg'
      Борислава

      Здравейте, Stoyan!

      Повечето примери, които сте дали, са за лекари.
      Можете ли да дадете повече примери за останалите професии?
      Все пак не може всички да сме лекари, за да се възползваме от вашите съвети, а проблемът на Германия с изтичане на медицински кадри не е от вчера, т. е. нормално е да се опитва да задържи специалистите си с определени „облекчения“.

      • stoyanmonev@hotmail.de'
        Stoyan

        Здравейте! За лекарите няма друго данъчно право. Става дума за общото данъчно облагане, в което няма привилегии юа лекарите. Аз съм в тази сфера специализиран. Какво точно Ви интересува и в коя друга сфера – ако знам ще Ви отговоря?

        • b_hristova@abv.bg'
          Борислава

          Аз съм икономист. Учила съм в България и Германия. Работила съм 10 години за немски концерн, част от които в Карлсруе и Щутгарт. В момента живея в България и стартирам бизнес, който да мога да управлявам навсякъде.
          В Германия оставих доста познати и приятели, с които все още поддържам добри взаимоотношения и говорим често за плюсовете и минусите на живота в Германия, както и за това, че Германия сега, не е тази от преди 5 или 10 години.
          Това ме кара да се съглася с доста от нещата написани от автора и по-скоро приемам статията като възможност за размисъл, ако се колебаеш дали да емигрираш натам.
          Затова бих се радвала на още плюсове и минуси, за да бъдем максимално полезни на тези хора. Благодаря!

          • stoyanmonev@hotmail.de'
            Stoyan

            Мнението на автора представя само едната възможна страна на нещата. То не представлява общия случай, а го представя като такъв. Щом сте живяла в Германия знаете поговорката: „Неизменна част от истината е и нейната пълнота.“. Това означава, че лъжем, ако изкажем само едната част от истината и премълчим другата част.
            Затова и в много дела съдът постановява, дори и когато клиентът не е излъган в полза на клиента или на партньора, ако „той е бил оставен да вярва че…. еди си какво“.
            Така и авторът казва много истини, но не показва и другата страна на медала, която е дори по-често срещана от неговата. Затова и си позволих да напиша мнение.

  7. stoyanmonev@hotmail.de'
    Stoyan

    Жалко, че аврторът е изтрил мнението ми, в което се показва, че нищо от написаното от него не е вярно…

    • Здравейте, Стоян!
      Не съм изтрил предния ви коментар, просто още не бях го одобрил, както и този. Одобрявам публикуването им сега, а тъй като първият Ви коментар е доста обстоен, за което Ви благодаря, ще го прочета внимателно по-късно и след това ще му отговоря.
      Хубав ден!

      • stoyanmonev@hotmail.de'
        Stoyan

        Благодаря за отговора – не ми стана ясно, че е чакал потвърждение, защото видях, че други са потвърдени. Извинявам се за твърдението.

  8. teodor.kazakov@yahoo.de'
    Тео

    Обективно и вярно за Германия. Някой неща са поостарели, но като цяло е вярно.
    Това, което ме смути е следното: „Да приемем, че вие сте вече квалифициран кадър, несемеен и без деца, с добро владеене на немски език (който в България би струвал на работодателя си между 2000 лв. и 3500 лв. бруто)“.
    Аз съм точно такъв кадър и не са ми предлагали никъде подобни суми. Възможно е да важи за ИТ-сектора, но не и за останалите. Следя постоянно пазара на труда в Бг, точно за спецеалисти с немски и такива заплати не са реални. Иначе съм съгласен, че с толкова може да се живее чудесно в Бг. А и не само…

  9. katya.rusanova@abv.bg'
    Цвета

    Здравейте, Илиян!
    Въпреки, че вече не живеете в Германия почти всички неща написани от Вас са напълно верни. Харесвам оптимизма, решителността и свободомислието, които лъхат от финала. Разбира се, това не е рандомизирано статистическо проучване и да се оспорва всяка точка е нелепо. Ще си позволя да задам няколко въпроса на г-н Стоян, т.к той претендира за изчерпателна компетентност по немския бит, култура и законодателство.
    Уважаеми г-н Стоян, да разбирам ли, че Вие от 11 години живеете в Германия и не сте плащал едно Евро данък, като сте си намерил вратичка в Закона ( визирам вашата точка 1.) и лежите на не толкова хитрите данъкоплатци?
    Как успявате да плащате такса за телевизия и радио от 6,80 Евро на месец, след като на официалния сайт на Rundfunk е 17,50 Евро ( http://www.rundfunkbeitrag.de/informationen/buergerinnen_und_buerger/index_ger.html ). Явно Вие сте открил доста възможности!
    Четейки вашия коментар излиза, че аз и моите колеги сме или най-големите изключения или абсолютни тъпанари, които не получават заплата 80 000 Евро годишно като лекари, плащат данък около 30 % ( данъчна група Ia), а със социалната, здравната, тази за безработица и пенсионната осигуровка горе-долу се получава цифрата спомената от Илиян. На всичко отгоре не само не си строим къщи и апартаменти и плащаме наеми от около 850 Евро, ами не сме си купили дори частни практики с лихва 0,01%. Извинете ме, но гледам на себе си и на моите колеги (повечето немци) не като на изключения или глупци.
    Стоян, мога да оспоря още доста точки от това, което сте написал в подкрепа на Илиян, но не желая коментара ми да заприлича на Вашият- дребнав и хаплив.
    Изкушавам се само да цитирам: “Авторът не познава добре изброените от него „факти“, а както виждате по-горе такива факти или няма или са разбрани погрешно.“

    Илиян, приемете още веднъж моите поздравления за статията и сърдечни поздрави от дъждовна Германия.

    • stoyanmonev@hotmail.de'
      Stoyan

      @Цвета
      Рандомизирани проучвания в статистиката няма, те са запазена марка на медицината и няма нужда авторът да е правил такова. Всеки има право на мнение, но няма право на собствени факти, или греша?
      Сега конкретно по Вашите въпроси, въпреки че не казвате нищо за себе си, а искате лична информация от мен.
      1. Живях в Германия 01/10/2003-01/10/2012, немски гражданин съм. Разбира се, че съм плащал данък – 19% ДДС на всичко, което си закупя, освен на храните и лекарствата, където знаете, че ставката е по-малка. И този данък пак е бил повече, отколкото плащат концерни като Apple или Амазон. Българите плащат в България 20% и то за всичко, сиреч повече, отколкото в Германия.
      За въпросните данъкоплатци съм внасял пенсионна осигуровка от 10%, а за мен работодателят е внасял още 10%, които понеже не подлежа вече на обществено пенсионно осигурява за тези години съм подарил на немските пенсионери. Полагал съм и средно по 700 часа доброволен труд на година, служил съм и съм отдал дълга си на немското общество.
      Внасял съм здравна осигуровка, от която не съм се възползвал и тя е била в полза на същото това общество.
      Възможностите за необлагаем доход са за лица в процес на първо или второ обучение, те са в размер на 800 Евро на месец от основен работодател, 450 Евро на месец от втори работодател и 157 Евро на месец от организация с призната идеална цел по немския ДПК, т.е. 1327 Евро нетно. 80 Евро на първото трудово взаимоотношение се внасят за пенсионна осигуровка.
      Допълнително могат да бъдат получавани 1612,00 Евро на година с труд по §39 SGB 11 или още 134 Евро на месец. 900 Евро могат да се печелят и с допълнителен труд, ако са налице Werbungskosten, което са още 75 Евро. Така и моят доход е бил нетно 1536 Евро, което е и средният за Германия нетен доход.
      2. Когато напуснах Германия GEZ беше в размер на 5,76 Евро на месец, при условие, че потребителят не регистрира телевизор. Понеже имах само компютър бях задължен да заплащам и само таксата за радио, а не и за телевизор, който нямаще ТВ карта. Законът бе спазен и тук, така правиха и всичките ми колеги, а 1/3 от тях не плащаха изобщо нищо, защото си бяха оставили постоянния адрес при родителите си и там тези 18 Евро на месец бяха за цялото семейство, а не за индивида. Проверих си Kontoauszüge и видях, че са били 5,76 Евро на месец. Но това не е толкова важен момент.
      Аз не съм „откривал“ никакви възможности – на фона на хилядите милионери, които не плащат никакви данъци в Германия въпросът с данъчното облагане не е морален – данъците се вземат от най-слабите, които не могат да се защитят, а не от онези, които имат най-много. Никой не трябва да се чувства виновен, че е спазвал закона, или греша?
      3. В действителност лекарите и учителите в България са двете групи с най-ниска финансова грамотност. На тях винаги им се обяснява като на малки деца и дори и тогава допускат грешки, затова е добре документите им да се попълват и да им се дават само да ги подпишат. Съветвам Ви да оптимирате данъчните си практики в съответствие с немските закони, можете да подадете данъчни декларации и със задна дата, възползвайте се от правата, които Ви е дал законодателят.
      Още веднъж обръщам внимание, че здравната и пенсионната осигуровка не са данъци, внасяте пенсионна не в общата каса, а в Ärzteversorgung и ще имате 3-5 пъти по-голяма пенсия от нормалния германец.
      4. Започнете да строите – ако имате постоянен трудов договор. Това е моят съвет, ако не го правите управлявате лошо активите си.
      Споменатата от мен лихва е 0,1%, а не 0,01% от Ärzte und Apothekerbank в понеделник бях при нотариус, който изповяда такава сделка.
      Освен това няма нужда да си купувате практика. За Grundversorgung има, дори и в най-богатите области със специалност обща или вътрешна медицина хиляди незаети места. В понеделник бял в Лекарската камара Вестфалия-Липе. Там могат и без да плащате да Ви предложат ВЕДНАГА работа за 13 868 Евро месечна брутна заплата, което са около 9000 Евро нето.
      Бих Ви дал линк да се обърнете към нас и имена на лекари, които ползват нашите услуги, но не ми харесва тона Ви и не съм зависим от това да работя с всеки…

      • katya.rusanova@abv.bg'
        Цвета

        Г-н Стоян, съжалявам че не съм разбрала статията на Илиян като една строга отчетна дейност, но това произтича от “най-ниската ми финансова грамотност“. Някак си ми се стори социално – битовата линия по-важна. И като “малко дете “допуснах втората си грешка, коментирайки вашите такси и данъци, мислейки, че Вие в момента живеете тук. Не съм разбрала, че са цифри от 2012. Но това не е поантата на разговора. Благодаря Ви за съвета в какво да инвестирам средствата си, но ще оставя да ви отговори Екзюпери за ценните неща.
        И в заключение Ви казвам, че но ако Ви се наложат някога моите услуги ще Ви помогна безрезервно.

        • stoyanmonev@hotmail.de'
          Stoyan

          Цвета, между изказване на несъществуващи факти и отчет има голяма разлика. Данъците и таксите не са мои, а част от важащото за всички ни законодателство. И днес доходът ми идва и се облага в Германия, независимо, че временно живея в България.
          Ние помагаме вече 9 години безвъзмездно и в рамките на тези 700 доброволни часа на година на десетки българи, които се обърнат към нас. Вие го правите само и единствено по трудов договор и срещу заплащане. Моля, не се опитвайте да вкарате в разговора някаква висока моралност, която ние живеем всеки ден, а Вие заявявате във форум…
          И ако Вие ни пишете също няма да Ви оставим и върнем. Това никога не се е случвало…

          • katya.rusanova@abv.bg'
            Цвета

            Въпросът ми бе от болезнено чувство за справедливост, а не като данъчен инспектор. Просто имаше противоречие, един път:
            “….До 1250 Евро на месец по повод на едно 800 и на едно 450 еврово работно място не се плаща нито едно Евро данък, от 11 години работя по този начин и затова го споделям.“,
            а след това:
            “… Разбира се, че съм плащал данък – …… И този данък пак е бил повече, отколкото плащат концерни като Apple или Амазон.“
            Няма значение, не съм Ви разбрала.
            Нямам нищо против мнението Ви относно мен, лекарите, учителите и непознатите хора по форумите – това е въпрос на светоусещане. Други пък са по вапцаровски идеалисти и вярват изначално в доброто у Човека. Личен избор. Светът е шарен и интересен.
            Пожелавам една уютна Коледа, която да върне блясъка в очите и да стопли тъжните сърца!

  10. pandurova@gmail.com'
    Пандурова

    В една песен се пееше „Не всичко е пари приятелю…“
    Истината е, че темата има 1 000 001 мнения, поне!
    Идеалната държава за жалост не съществува – и Швейцария си има своите кривини, Канада и Австралия също!
    В голяма грешка сте за няколко неща – няма по-голямо отчуждение от това на българите…, от злобата, от завистта, от злорадството (един баща загуби детето си и само защото е политик една дузина твърдяха, че си го е заслужил, защото е предатил).
    Пошлостта и простащината в България са взилш такива върхове, че е отвращаващо!
    И въпреки че мотивът ми да живее в чужбина не са основно парите, информацията ви заплатите у нас е меко казано неадекватна!
    Аз съм журналист с почти 20 г. опит и при брата на един друг политик получавах 1000 лв. на докуминт и 400 лв. под масата!
    Но да бъдем щастливи, че имаме правото да избираме, защото ако си спомняте само преди 25 г. това беше невъзможно!
    И щом ви харесва родната ни България – чудесно! Мога да ви пожелая наслуки!

  11. pandurova@gmail.com'
    Пандурова

    Съжалявам за печатните грешки, пиша от телефона! Ако има опция да бъдат редактирани би било чудесно!

  12. iva0782@abv.bg'
    Mona

    Здравейте,

    Интересна тема, по която може много да се дискутира. Това си е личен опит на автора, така е преживял и почувствал нещата, така ги е описал. Като цяло даже усещам положителност, не някаква цел нарочно да очерни живота в Германия или да прави поредната агитация българите да се връщат в БГ. Никой не може да бъде достатъчно обективен към нещата, зависи много и човек в кой Бундесланд се намира. Единствено можем да опишем своя опит и най-много да го сравним, но да казваме кое е право, кое е криво…Не толкова това е целта. Та, ето и моят личен опит:

    1. Мотивацията ми да дойда едно време в Германия важи още от детските ми години. Да, икономическото положение в БГ доста помогна допълнително за това решение, но това не беше решаващо. Целенасочено съм учила и немски с единствената цел-Германия.
    2. В началото още се сблъсках с действителността в Германия. Не е както си го представях едно време като в Наследството на Гулденбург или като Болница Шварцвалд 😉 и се сблъсках с моите собствени недостатъци -тутава, бавна в работата, един сив човек, който се усмихва само ако има сериозна причина за това, понеже така бях възпитана от семейството ми. Който много се усмихвал бил вятърничав, дори глуповат. А това съвсем не е така, си мисля сега. Нямах никакъв план за нищо- живот от днес за утре с обща представа за света и пълна с предразсъдъци.
    3. Имах действително в началото лош опит с германците. Не че са ме дискриминирали като чужденка, нищо такова. Просто нямаха търпение и ме възприемаха като поредния мързел от остблока. Така както гледат малко и на хората в Източна Германия. Била съм Au Pair и съм живяла директно в семейства. Първо в Бавария, после в северен Рейн вестфалиа. Имаше и неща, които не ми пасваха при тях, но имаше и неща за които са си били абсолютно прави. За различния опит на други чужденци директно в семейства не искам да говоря, има всякакви и ще трябва много да разказвам. Има и хора с много лош опит, има и хора извлякли позитивните неща от една такава година.
    Според мен и те са си хора с чувства, преживявала съм заедно с тях и хубави, и за тях лоши моменти. Хората в един момент на всякъде са едни и същи по отношение на тъга и радост. Не са така отворени като други националности(повечето, които познавам, не всички), но за мен това вече не е отблъскваща черта, даже напротив, станала съм много мнителна спрямо хората с горещ темперамент – малко въздух под налягане и накрая нищо.
    4. В университета след това някак си не можах да си намеря мястото. Тук не говоря за обучението си, а за контактите с германци. Такива опити между другото зависят доста и от специалността 🙂 🙂 🙂 и това с какви хора ходи на лекции. Това беше мястото, на което очаквах да се запозная с най-много млади хора. Но при запознанствата ми доминираха предимно чужденците. Чудех се къде греша, но по някога няма какво да се чуди човек толкова много. Тогава бях поразочарована от очакванията си. Не усетих този прословут студентски живот както в България. Но пък за това работех и учех напълно самостоятелно и съм свободен и независим човек от 19 годишна.
    5. Останах напълно удовлетворена от Германия, когато постъпих след това на работа (като завърших университета) последните няколко години бях и Werkstudentin в един Unternehmen и това бяха страхотни години. Супер колеги и германци, и чужденци, с които прекарвахме и privat много време. Това е моят опит: абсолютно никакви бариери и задни мисли от моите колеги тогава. С тях още си имам контакт и изпитвам ужасна носталгия по това време. След това на първата ми нормална работа на пълен работен ден не беше такова чувство, но в никакъв случай не са ме гледали като тъп ауследър, дошъл да им вземе, открадне или каквото и да е хлябът. Бях с още една българка в тим, с един немец и немкиня мениджър. Завършихме страхотно проекта и никой не ни е гледал накриво. Другата българка зае след това и по-Горна позиция след това, а аз смених работата защото беше свързана с пътуване. Това за мен специално е един минус, че трябва човек да е много мобилен в Германия, а това е много изморително в продължение на дълго време. Работата ми беше във Франкфурт в It-Banking бранша. Доста закалена излязох. Взаимоотношенията на работното място бяха много сложни, но за щастие като чели го приех по-скоро като предизвикателство, с което трябва да се справя, не да се сниша. С философията: „schööön am Ball bleiben“ и просто неуспехите и грешките бързо да се оставят на заден план. “ Weiter, einfach weiter.“ 🙂 много ценен опит. После имах чувството, че съм в състояние планина да повдигна. И не започнах тогава като евтина работна ръка защото имах практически опит, а човек знае ли какво може, после е въпрос на упражнение как да договаря за заплащане. Както и да е. Има и българи в чужбина много по-добре платени от мен, с по-добра квалификация. Не искам да се хваля и да говоря за суми, къде колко пари давам точно и т.н. Сега работя в телекомуникационния сектор. Не се чувствам много сродна душа с колегите си, но те са пък съвсем нормални хора, със своите недостатъци и преимущества. Шефката ни обича много да прави някакви изненади и постоянно bastel-Va някакви работи. Сега не трябва да пътувам на големи разстояния, посрещнаха ме на първия работен ден с букет цветя и бяха направили някакъв плакат с Willkommen поздрав от името на всички колеги. Навърших една година във новата фирма, шефката ми беше оставила сладкиш на бюрото с една сеещичка като за рожден ден 😀 просто това си и е черта. Аз съм и казвала, че аз не съм такъв човек, не ми идва от сърцето да се ангажирам с такива жестове, но това не ми пречи да бъда очарована от такива неща. На мен примерно това би ми било в тежест – честно. Да гледам аз за всеки колега в тима ми кой каква годишнина има, какъв повод за какво и такива работи.

    Това е моят опит. Единственото, което не ми харесва тук е, че цените на недвижимите имоти са наистина много високи, но ще се намери някакво решение. В София с времето също става все по-скъп животът. Имам приятелка която се прибра в България и ми разказва, че е изключително скъпо да се живее в София. Моите наблюдения са такива, че всичко се е съсредоточило в столицата, а в другите градове на България няма такива добри условия за работа. Един колега германец разбра, че съм от България и всеки път идва и сяда до нас в кантинето на обяд. Брат му е отворил клон на средно голяма it firma в София. Там с програмистите на фирмата и каза, че бил много доволен от рова, че имал невероятно добри, квалифицирани хора. Каза, че бил очарован от това, че са млади и много мотивирани. Та Ако взема да реша да се прибирам, той ми вика:“мога да те препоръчам и да кандидатстваш за работа.“
    За сега обаче съм доволна и с ежедневието си, и от контактите си. Наистина извън работата ми е трудно да завържа запознанства, но това ще се подобри.
    Другият проблем също е, че колкото и добра заплата да получавам в България, за българските стандарти, аз имам застаряващи родители, чието здраве с годините се и влошава, нормално явление е. Със своята заплата от Германия и с помощта на брат ми в БГ се чувствам много по-сигурна и спокойна. В България без пари нищо не върви. Навсякъде трябва да ръся пари. Здравеопазването е страшен проблем, а и лекарите са на изчезване там вече. Здравето е най-важният ресурс! Другото, което ме дразни като си отида в България е все по-нарастващият материализъм. По улиците на София се наслушах на хора, кой на кого, колко дал, пък другият колко му върнал, пък от къде, коя носела дреха на Moschini, пък коя не. Кой какъв Смартфон взел, дали е последен модел или не. Но и това явление за ме не е чак толкова ненормално. В Германия са расли с Channel и с Merzedes Benz, в БГ тепърва от около 20 години. От една страна това е до някъде нормално. Но тук стигаме до темата със свободата. Всеки я дефинира по различен начин. Аз не искам да съм роб на марки, да ме е страх кой таксиметров шофьор какви номера ще ми свие и ще ме избудалка за пари, не искам да ме одумват дали съм семейна и ако не защо не съм, дали съм се развела и не дай си боже да съм разведена, край 🙂 нито едното от двете не съм правила, но като съм си в БГ вече само се усмихвам учтиво и отговарям: „не, не стм семейна, все още съм свободен човек ;)“ не че не искам да се оженя, напротив, и аз искам да имам любим човек до себе си. Но това ще стане когато съм поне долу горе сигурна, че съм открила този човек, а не защото така му е редът и че мои връстници всички са се оженили и са родили вече, и не знам какво.
    Друго, познавам вече толкова много българи, които едва извън България издават своята сексуална ориентация. Много далеч е България от това. Трудно ми е и да виня някого защото самата аз се бях изказала доста негативно по този въпрос пред един приятел и той в същия момент ми каза, че и той харесва по-скоро мъже. Аз останах шокирана, онемяла в първия момент и после засрамена, че съм го убедила така. Сега си виждам, че си е същият мой приятел, който по нищо не се е променил в някаква лоша насока. Това ми промени мнението от тогава. Тази свобода такива хора я намират по-скоро в Германия, не в България.
    А относно строгите правила, точният начертан план….на мен изключително много ми харесва и се надявам да не се промени. Глобите за пътуване на черно станаха 60 евро, което не считам за негативно. В България пък налитат да бият тези които проверяват и много пътници са на мнение, че държавата(някакво чуждо тяло там някъде си) е длъжна да им плаща транспортните. А пътуването на черно се счита като геройство и много умна хитрина. И аз така мислех между другото :D, докато не се похвалих веднъж на моето Gastfamilie когато бях на 19 и те ме смъмриха на бързо, че така не се правело, че хората профитират от услугите обществения транспорт ако всички спазват правилата, а не един платил, друг не.
    Gez таксите иначе не ми допадат защото не смятам, че която и да е телевизия на света може да бъде достатъчно обективна, че тези пари да бъдат оправдани, а това са страшно много пари, които се вливат от тези такси. 5 евро на домакинство за месец щяха да бъдат ОК.

  13. iva0782@abv.bg'
    Mona

    Онзи ден ходим един колега германец на коледния пазар. Аз му викам: „Човек, трябва да гледате да си запазвате традициите в Германия. Прекомерната толерантност също види до нетолерантност в един момент.“ Той ми разправя как му е по-добре даже да работи с чужденци и предпочита така от колкото с други германци.“ 😄
    Хора има всякакви, аз гледам да си избирам приятелите и смятам, че сред немските ми приятели нямам завистници, лицемери, тъпаци и зле настроени срещу мен като чужденка. Вчера едни бабки стоят на светофара. Едната иска да пресича на червено, другата я дърпа да не го прави. На мен ми стана смешно. Едната, „хулиганката“ 🙂 ме погледна че се смея и се засмя и тя:“Wir Deutsche…“ каза тя, подсмихвайки се. Аз и казах: „Така и трябва да бъде. Und das ist auch gut so.“ Май сега съм сложила розовите очила 🙂

  14. iva0782@abv.bg'
    Mona

    Имам обаче едно желание. Все повече българи в чужбина, които са успели да намерят по-добър живот и са с добро финансово положение да обръщат по_често поглед към България и да помагат както могат. Аз съм си поставила за цел да се ангажирам всяка година като първо се интересувам как се развиват нещата в училището в моето родно място. Подпомагам и финансово и целенасочено децата, които учат там сега. Това се получава благодарение и на доверието, което имам на директорката там. Винаги трябва да знам дали средствата се употребяват както трябва. Иска ми се българите в чужбина не само да лайкваме каквото ни харесва в БГ и да изказваме недоволство каквото не ни харесва. Тази година бяха децата в училището, миналата година беше една от жертвите от наводненията в Мизия. Не мисля, че ще се прибера в България някога, но никога не казвай никога 😉 , но и няма да обърна обидено гръб на страната защото аз там имам семейство, роднини, близки и познати. Искам те да живеят добре.

      • iva0782@abv.bg'
        Mona

        Благодаря! И на Вас, и браво за всеки поет ангажимент в подкрепа на хората. Надявам се това да се прави от все повече българи. Че дано стигне накрая и до политиците ни 😟 Все пак най-вече те разполагат с необходимата власт за провеждане на реформи и разпределяне на бюджети.

  15. ruskov@ruskov-law.eu'
    Константин

    Много интересна статия и коментари. Споделям изцяло мнението на Илиян и Мона. И Стоян е донякъде прав, но много често е въпрос на лични преживявания и приоритети.
    Аз съм живял в Германия 16 години – първо като ученик, после завърших немската в София, после заминах да следвам и работя в Германия, преди шест години се върнах пак в България.
    Днес мога да да кажа, че най-добрите решения в живота ми бяха да отида в Германия да уча и да завърша следването си, но и после да се прибера. Това, което ми даде Германия като студент, България не можеше да ми даде, но после това, което постигнах в България, в Германия нямаше да мога.
    Естествено, в България трябва много дебелокожие в ежедневието. Тук не трябва да ти правят впечетление много неща, които в Германия са немислими. От другата страна личната свобода и възможностите са доста повече. Поне за мен бяха. Но както казах – всичко е индивидуално. Г-н Кирков, благодаря за хубавия пост, ще Ви следя вече редовно :-).

  16. Vraykovde@gmail.com'
    Вальо

    Благодаря на автора и коментиращите за интересното четиво. Отдавна не съм се задържал толкова на статия и коментари под нея. Всеки е прав по своему. Авторът не държи да налага мнение. Просто един приятен спор. Поздрави.

  17. iva0782@abv.bg'
    Mona

    Аз правя другата година 15 години в Германия. Повече от осъзнатата ми възраст съм я изживяла в Германия. И също така при мен, а и при други мои приятели българи проблемът с носталгията по родината и семейството вече отдавна не съществува. Не съм била и до такава степен привързана. Още на 13 години учех в друг град в езиковата и се прибирах вкъщи по веднъж в месеца. Свикнала съм много отдавна така. Инфлацията и не ми позволяваше да се ширя много и да си ходя всяка седмица вкъщи. Това се дължеше тогава на „страхотното“ правителство на Жан Виденов, а и на неговите предшественици. Няма да забравя времената на високата инфлация, на СИКаджии, Висаджии и др. Такива, които сковаха цяла една държава в страх. Виждала съм веднъж как един мъж рита една жена в главата точно на централно място в града вечерта. Била съм на 17-18 сигурно. Не можех нищо да направя, стоях и щях да експлодирам тогава от омраза и яд. Нищо не можех да направя. И ме беше страх тогава. Органите на реда бяха толкова зле милите, че най-много онзи и мен да ме изрита. Стоях и гледах как онзи я рита в главата. Тя лежеше на земята и плачеше.
    Свикнала съм моето семейство да са моите приятели. Тук с тях се държим.

    Много е важно и след кои времена точно е дошъл човек в Германия. Мисля, че сега има повече неща, които да липсват на новодошлите от България. Аз поне съм останала с впечатления от едно мисля по-мрачно време и веднага тогава тръгнах. Сега нещата там са се развивали по един или друг начин, в добра или лоша посока. Изпуснала съм много неща от БГ. За мен свободата е равна предимно на моята сигурност. И предимно на това да не робувам на някакви патриархални норми.
    По отношение на браковете в БГ, зависи за коя възрастова група става на въпрос. За по-стари генерации като моите родители смело мога да твърдя, че малцина са знаели за какво се женят. Просто такъв е бил редът и така. За майка ми примерно най-важно е било съпругът да е бил образован и да е имал висше😂 И той остава до края на живота. Ама няма добър лош. За развод и дума да не става, понеже хората ще говорят и какво ще кажат те тогава. За сега не знам. Братовчед ми се ожени, покани ме един месец преди сватбата си 👍🏻. Нали сме си по-спонтанни такива? Не можах да присъствам. Аз му казах:“Човек, аз трябва отпуск да планувам, билети не се купуват и те така в последния момент.“ Както и да е. Голяма любов, какво ли не. На следващата година раздяла с едно дете. Съпругата изглежда имала плановете да упражнява по-скоро професията модерна домакиня, странна нова тенденция в БГ. Аз винаги съм хвалела българските момичета, че не стават като германките, едни Hausfrauen (и това било професия). Но май не съм в час. И не и пасва, че той не печели достатъчно. А тя нито с образование, нито се усеща, че може и тя да потърси някоя и друга работа. И така.
    Лятото като си ходих, едните съседи крещят. Цял квартал трябваше да им слуша простотиите. Той бил ревнив и искал жена му незабавно да напусне работа, защото подочул, че тя въртяла любов на работното място. И тя напуснала, за да му докаже, че го обича 👍🏻. Другият съсед пък не поглежда съпругата си много много. То си беше и един брак през сила. По-скоро майка му го ожени, че имаше опасност да го сочат хората с пръст заради извънбрачно дете. Моята съседка е на 35, изключително красива и като човек, и като външност. Няма все още брак и не ми е ясно просто как издържа в провинцията в БГ. Нали си един вид стара мома в такъв случай, не отговаряш на патриархалните норми да си създал семейство 👌. Един познат пък се влюбил в разведена жена. До тук ОК. Но тя има и две деца – Проблем! Как така, той ще се грижи за чужди, те не са негови, кой ще ги финансира? 👍🏻В Германия примерно хората нямат такъв проблем с такова нещо. Така че си има и в България изключително криворазбрани семейни отношения. А има и хубави връзки.

  18. kmihailova@outlook.com'
    Кристина Михайлова

    Прочетох статията Ви с удоволствие! Предстои ми взимане на важно решение, което е свързано с Германия и написаното даде по-ясна представа къде мога да се озова съвсем скоро. Желая здраве на Вас и семейството Ви! Намирайте сили да тежите всеки ден на Мястото, което сте избрали! Поздрави от България!

  19. talasum@abv.bg'
    Антон

    Привет на всички,

    много се зарадвах, като видях статията, защото мислех да я препоръчам на мой приятел в България, който се кани да идва да работи тук (в Германия). После видях, многото фактологични грешки на автора (разбираемо е щом е живял само 2 години и то само в една фаза от живота си) и много ми олекна като прочетох корекциите на Стоян, защото ми спести 2 часа писане. Уверен съм, че всички писали тук, имат най-добрите намерения и желания, но относно конкретните числа, съм склонен на почти 100% да подкрепя Стоян.
    Може би малко за мен – дойдох да уча икономика на 20 г възраст през 2001ва година и понеже не знаех грам немски, а и не ми се занимаваше, учих всичко 5 години на английски. След това имах късмет, че икономическият цикъл бе във възход, та сравнително лесно си намерих хубава работа по специалността, където парите са много добри, работните часове малко, а колективът (предимно немци) се превърнаха в едни от най-добрите и верни приятели, за които бих могъл да мечтая. Сега, като се замисля, наистина не мога да преценя, дали всичко е било въпрос на късмет, но така се получи.

    Моите съвети към всички, решили да емигрират насам:
    1. Не се доверявайте на емоционалните преценки на хора, които не познавате мнооооого добре. Такива хора разбира се не ви желаят злото, но вие не знаете, доколко са различни те от вас и съответно доколко тяхното мнение е миродавно за вас конкретно.
    2. Събирайте информация за факти и цифри и я проверявайте от поне 3 източника. Всяка стъпка или промяна си има монетарна цена и изненадите в това отношение е хубаво да си ги спестите. Много хора цитират средни цифри, но например наемите за квартира варират град по град и дори квартал до квартал в такива граници, които не са за подценяване. Ако започнете работа в Henkel, Düsseldorf, то може да наемете квартира за 300/400 евро и почти да нямате разходи за транспорт. Vodafone, Düsseldorf – минимум двойно (при едно и също време за пътуване). Това е само един глупав пример, но не подценявайте детайлите.
    3. Във финансово отношение решението можете да го вземете много лесно. Преценете си сами дали имате добри умения в някаква област(ако сте млади, съответно дали имате желанието и упоритостта да придобиете такива), дали ви мързи да работите и да се борите с живота или не и дали имате стабилна психика. Ако да, то тогава обезателно в Германия ще постигнете по-добър стандарт на живот отколкото в България (а в Щатите, по-добър от немския :))
    4. По отношение на социална адаптация, моите наблюдения са следните: хора, които са привикнали с България и начина на живот там и идват в Германия за повече пари, като цяло не им харесва живота тук, независимо от парите. Хора, които имат вродена нетърпимост към нашите родни политико-икономически и социални процеси, като че ли намират известно облекчение и свобода в Германия. И последно, млади хора, които са по-скоро в началото на формирането си като индивидуалности, биха се адаптирали тук точно толкова добре, колкото добри са техните качества (което, при наличието на качества, не е задължително вярно за България)

    Коментарите са ми много общи, но който търси точната рецепта, трябва да погледне повечко себе си и по-малко готови форумни формули :).

    PS Направи ми странно впечатление, в изказванията на тези от вас, които са вече в Германия, че някак си делите хората тук на чужденци и на немци. Аз лично с удоволствие помагам когато мога с каквото мога, но не защото някой е българин, а когато сметна, че човекът си струва. Замислете се, дали трябва да си насочваме усилията by default към България или по-скоро към стойностни каузи. Но както и да е, едва ли съм аз човекът, който да ви дава акъл 😉

      • Stas_mineva@abv.bg'
        Станислава Димова

        Здравейте Стоян. Направихте ми силно впечатление с това, което сте написали в коментарите си /във връзка с професията ви, другото не ме интересува толкова, т.к. смятам че повечето неща са въпрос на лично усещане, късмет и ред други неща, до едно индивидуални/. Аз и семейството ми сме от скоро в Германия, но ни предстои догодина подаване на първата данъчна декларация. За сега само съпругът ми работи, аз съм адвокат по професия и първо искам да уча, но докато правя това имам идея за развиване на бизнес, съвместно с още една жена. След консултация с немски адвокат, същия ни посъветва да си намерим добър счетоводител, т.к. повечето неща зависели от него. Така се сетих за вашите коментари и бих се радвала ако можете да ни помогнете, срещу съответното заплащане разбира се. Като начало ще ни е необходима консултация, т.к. всичко е все още проект и имаме много работа преди да успеем да стартираме каквото и да било. Ако имате желание и възможност ще се радвам да се свържете с мен на stas_mineva@abv.bg. Благодаря Ви за отделеното време и ви пожелавам весели празници!

          • Stas_mineva@abv.bg'
            Станислава Димова

            Здравейте отново и Честита Нова година! Извинявам се за неудобството, но не намерих имейл от Вас в пощата си. Ако Ви е удобно, моля да ми го изпратите отново. Благодаря Ви!

  20. iva0782@abv.bg'
    Mona

    Здравей Антон,

    това може би не е тема за тази дискусия, но относно ангажиментите свързани предимно с България мога да ти отговоря защо аз съм на мнение, че би било хубаво да поглеждам по-често натам и то не само когато искам да ходя на почивка на Слънчака 😉. Не съм човек който развява байряци. Патриотизъм не е моя черта. Колкото и вече да ме свързва с Германия и с моите приятели тук, една част от мен ще си остане в България (харесва ми или не). Искала съм да разговарям на тази тема специално с Българи в Германия. Ами кой станал проект мениджър, кой Pharmaberater със солидно заплащане, друг не знам какъв. И се започва в един момент на такова възхваляване на България, на готиното море, ами какви планини за ски имало, на готините купони като се приберем за по 2-3 седмици ☺️Ами не остава ли малко и за това да се удари все пак и по едно рамо? Аз поглеждам специално повече към България, гледам разбира се и в Германия да се ангажирам както мога и където считам, че би било необходимо. Не поглеждам толкова към Франция или Италия, защото се чувствам по-малко свързана с хората там. Всеки решава сам за себе си и аз също не искам да давам акъл. Не мисля, че и трябва да играем всички майка Тереза. Аз специално наблюдавам някои хора в България, които се опитват да правят доста полезни неща. И такива хора са доста сами там, което не искам да е така. Има и доста политическа немърливост, и мудна работа, но има и някакви единици хора, които каквото и хубаво да правят, все ще са криви. Там, Където живеят моите родители имат нааай-накрая вече кметица, която е наясно, че без къртовска работа, от която да има естествено и конкретна полза, няма да станат нещата. Говорих и с нея. Ами последно спечели убедително изборите, но е на прага на силите си вече и ми казва, че малко и трябва и тя да си свие куфарите, и да се маха и тя навън. То все недоволни, все неразбрали и за тези 20 години какво означава да пазиш това което имаш, да виждаш и преценяваш какво можеш, а не да искаш да ставаш Manager на Daimler Chrysler ей тaka, само защото си завършил висше. Не казвам, че няма и способни хора. Има ги също.
    Аз имам все още родители там, имам съседи, имам роднини. Те не могат да си стегнат куфарите като мен вече и са обречени да стоят в България. Сега, те профитират и те от хора, които отварят очите си и гледат и по-отворено към света. В дългосрочен план няма да им се отрази добре, ако децата, новите поколения се развиват със съзнанието каква далавера и каква „схемичка“ да скалъпят, вместо да се вдъхновяват от науката, да работят над всякакъв вид иновации, за да идва един ден този ценен капитал отвътре, от собствените сили, не само да се чака на европейски съюз, или пък сега сигурно ако станем заден двор на руснаците, да се чака да дават милостиня пък те. Аз насочвам осилията си в тази посока. Не съм съгласна с това децата да бъдат обиждани, че са съвсем застреляни и покварени 😣, и не знам какво. В края на краищата, кое поколение ги научи на далавера и шуробаджанащина? Кой ги учи да гледат да са до толкова хитри, че да мислят повече на принципа „лява ръка, десен джоб“? Това не пада от космоса така, а се предава от някъде.
    За жертви от природни катастрофи, няма как да не мисля. В Германия тези неща са уредени. Никой няма да остане без покрив над главата. В България миналата година ставаше въпрос за жена изпаднала в изключително сложна ситуация. Починал в следствие на катастрофа съпруг, две малки деца и на всичкото отгоре наводнена от бедствието къща. Съответно не мога да не остана безпричастна. Не я познавах въобще. Моя съседка беше помолила за помощ. Това е един спешен случай. Тези малки деца какво могат да направят в тази ситуация? И в България си остава човек в такъв случаи съвсем изоставен. Тогава събрах средства и от германци, и от българи в Германия, и ги изпратихме директно на тази жена. Знам конкретно за какво са употребени и най-вече, че са употребени от нея самата, а не през червени кръстове и т.н.
    Към това е насочена молбата ми, да се интересуваме от конкретни случаи, не от това кой какви измислени и до посмешище съмнителни каузи поства във фейсбук за заболели от рак деца, за които да се превеждат пари на нечии банкови сметки.
    И от друга страна според мен е доста лицемерно от далече да се твърди само колко зле е в България, че не се бачка като хората, че всеки гледа само как да се накраде и корупцията е стигнала до най-ниско равнище, тоест до всеки и навсякъде, което си е и половината истина. Или пък да има само някакво прекомерно идеализиране на природни богатства, стари традиции, лековити билки, които виждаш ли никъде по света не растат 😄, Господ направо си е заплюл точно България и край, това е Раят, с който трябва безрезервно да се гордеем 😂. А пък хората, тях кучета ги яли.
    Аз не отделям пари общо за социално слаби, а примерно за ваучери за библиотеките и книжарниците. дали в дигитална форма или чрез книгите по рафтовете, както предпочитат, само и само да черпят ценна информация, която не мисля, че ще се намери толкова по кафенетата.
    За този или онзи нужен ремонт, за който политиците или не искат, или не могат да отделят средства…Както преценя за правилно.

    Чудно ми е просто и какви са тези статистики за българи в чужбина, които се използват за евтина работна ръка, по-ниско платени от местните, не знам. Може би пък аз по някаква рядка случайност имам контакти с ужасно успели българи, чиито стандард на живота е доста над средния, хора академици в Германия и след това реализирали се в следствие на целенасочено търсене изградили мрежа от контакти, изпробвали различни неща. Всичко това са българи, които са в състояние да повлияят и в България в една положителна посока, не само да постват фотоси от двете седмици прекарани на заслужена почивка на Слънчака или където и да е.

  21. iva0782@abv.bg'
    Mona

    Но съм съгласна с теб, че едно нещо не бива да важи автоматично за всички и всеки се напасва на новата среда по различен начин, или не се напасва, което не и във всеки случай е непременно негативно.
    Аз специално най-често съм слушала за „тези тъпи германци“, „тези студени германци“, едва ли не ние умните българи да дойдем да им покажем кое е така и кое не 😄. И с това много българи се затварят в една малка България зад граници. Като идват в Германия, съветът ми е да завързват по-отворено контакти с германци, да търсят такива, с които да им е приятно. Има българи, които си контактуват само с други българи, а това е трудна работа. България зад граници няма как да функционира. Ако пък решат, че не намират ама въобще пасващи хора, ами България тогава е най-добрата среда за тях тогава, там да си тропкат хорца, да си развяват байрачета. Но да стои човек с години в Чужбина и да мрънка, че се чувства все още като гост и като чужд и като види германец го гледа все едно онзи му е изял десерта с вилица, тъпо е.

    • Здравейте, Димитър!
      Тъй като нямам съгласието на Стоян да давам координатите му, може да отговорите на някой от неговите коментари и той, ще има възможността да се свърже с Вас! Успех!

  22. iva0782@abv.bg'
    Mona

    Дано не ставам натрапчива с коментарите си вече ☺️, но темата ми харесва.
    Още два плюса на Германия:
    1. Значително по-големият респект към хората, които не са непременно високо квалифицирани и заможни, но се трудят. В България в повечето случаи отношението към такива хора е в пъти по-надменно, а всеки, който работи е заслужил респект: чистачи, метачи, гладачи, всеки, който упражнява някакъв честен труд.
    2. В повечето случаи германците не си падат по грандоманията, но тук мисля, че повтарям думите на автора. И той спомена, че не харесва тази черта.

    Съвсем наскоро населението в Хамбург гласува демократично против това Олимпийските игри през 2025-та година да се състоят в техния град. Смятат, че тези средства могат да се вложат в по-смислени неща. Това ме кара да ги харесвам много повече от руснаци и др., които са по-скоро на принципа 😂 „Гол шкембак, чифте пищови“ Споделих това тогава и на брат ми в БГ и той се съгласи, че е един плюс, може би не много голям, но все пак плюс.
    3. И тук ще си позволя една малка шега за по-добро настроение за всички: Играят много хубав и дисциплиниран футбол 😄 както например миналото лято в Бразилия и вдигнаха цял свят на крака.

  23. Pingback: Как да убиеш мечтата си? [Кратко ръководство]

  24. dimitar_donkov@abv.bg'
    dimitar donkov

    Kato cialo statiqta e vqrna, cifrite sa po4ti to4ni i polojenieto takova kakvoto go opisva uvajaemia gospodin. Az jivqh 17 godini ( 1991-2008) v Germany- izto4na i zapadna, durjavata nikoga ne e bila po-zle otkolkoto e v momenta. Po4ti ne sam imal problemi s nemci, no mnogo 4esto s drugi 4ujdenci jivee6ti tam v tova 4islo i bulgari. V kraina smetka se vurnah v BG vupreki 4e imam nemsko grajdanstvo jiveq v Sofia. 4uvstvam se po-dobre zaradi plüsovete tuk i mnogo zle zaradi minusite, no se opitvam da gi ignoriram. Zasega ostavam v BG, ako stane netarpimo gadno 6te emigriram otnovo nqkade.

  25. slavinakostova@yahoo.com'
    Слави

    Всеки има различен поглед върху живота в Германия и България, но едно нещо със сигурност мога да кажа и това е че кой както се представя и държи сред местното население, ще бъде приет по съответния начин. Как за 4 години в Германия, и то като студентка, нито един път не съм усетила дискриминация, и до колкото ми е известно, никой от чужденците които аз познавам, не се е сблъсквал също с така наречената дискриминация за която всички говорят. Държавата си има правила и ред и когато човек идва е длъжен да се съобразява с тях, ако не му харесва може да ходи на друго място. И именно поради тази причина, държавата функционира и я наричат дори мотора на Европа. Не разбирам защо трябва да се правят каквито и да било сравнения между България и Германия, за да може предварително някой да си направи сметката дали да идва и какви разходи и тн. Всеки има право на избор, и както сам си постеляш, така и ще си легнеш след това. И съм на мнение, че човек може да посещава доста разнообразни мероприятия, без това да е свързано с пари. Градовете предлагат многобройни фестивали, концерти, театрални представления и др. които често са безплатни или със символична цена. Нужно е човек да се интересува повече, да пита, да чете и винаги изниква нещо интересно. И по повод транспорта, споменат в статията искам да кажа, че да билета струва 2 евро, но после когато си попълниш данъчната декларация, заедно с данъците, държавата ти връща и парите за транспорта и то ако не цялата сума, поне част от нея. Обичам България и не призовавам никой да я напуска ако няма много належаща причина. Но не призовавам и никой да се връща завинаги… Всеки сам преценява. Но определено дори само заради образованието в Германия си заслужава. Преди време и българското е било на ниво, но сега преподавателите и университетите станаха алчни и подкупни, което е жалко. И за финал, един съвет към всички новодошли в Германия, бъдете позитивни, учтиви, усмихвайте се повече, интересувайте се и създавайте контакти, направете така, че работодателя на може да разчита на вас. Нека гледат с респект на вас в работната или учебната среда. Това е начина да се интегрираш в едно различно общество, било то немско, английско, китайско или което и да е друго. Изхождам единствено от собствения си опит тук и от този на приятелите и познатите.

  26. mana75@abv.bg'
    Мариана

    Този текст, издава много за автора.Най – вероятно произхожда от привилигированите българи, които с каквото и више образование да са, знаят, че ще имат кариера и добър живот.

    Преди време една българка в Германия, семейна с дете, с добра позиция в един университет там, след 10 години реши да си тръгне за България с аргументите: в София имам 2 къщи, аз съм от такаво елитно тесто, че може и някъде зам. министър да стана.
    Да, но голяма част от живеещите и работещите Wissenschaftler в университети или като терапевти и лекари в Европа, нямат шанс в България. Това, което е по- важно, e че поне децата им ще живеят нормално.

    Аз съм на мнение, че българите са злобни и мнооооого по – затворени и неприятелски настроени, отколкото германците. Ако поканиш немец на кафе, ще излезне с теб и може наистина да ти стане приятел.
    Ако поканиш българин, почва да преценява каква му е ползата от теб или пък какво искаш от него, да го ощетиш нещо.

  27. lnlbg@yahoo.com'
    Lachezar Lazarov

    Здравейте ,
    Нужна ми е информация , за преценя дали си заслужава да приема работа в Германия за около година или да остана в България , където имам постоянен договор.

    Как е при нас : За Брутна заплата 1000 лв. служителят получава Нетна сума около 800 л. , а работодателя плаща още около 150 лв. данък.
    В Германия за Брутна заплата 5000 евро служителят получава Нетна сума около 2800 евро , а работодателя плаща още около „***“ данък.
    Въпросът ми е – колко е този данък , или каква е цялата сума която е за сметка на работодателя ???

    Иска ми се да ми плащат тази сума на моя фирма , регистрирана в България. Аз ще се командировам там за срока на договора и ще си плащам данъците , които се налага ‘тук’ и ‘там’ ( какви са и как се изчисляват ? ) .
    Критериите за преценка са : спестени пари в края на месеца и възможността реално да усъвършенствам
    познанията си по немски .

    Благодаря предварително !

  28. dimcho69@abv.bg'
    Д.Димов

    Лъчезар
    Останете си в България. Вие си правите сметки без кръчмаря.Тук в Германия не се говори а РАБОТИ,РАБОТИ и РАБОТИ.
    Мирослав добре е описал отношението към БЪЛГАРИТЕ с което ще се сблъскате още в самото начало.

  29. dimcho69@abv.bg'
    Д.Димов

    Господин Лазаров това е истината тук за Германия.Аз съм от 6 години тук сутрин излизам в 4.30 часа от къщи и вечер в 18.30 се пребирам.Работник съм смея да напиша квалифициран.На работното място се говори само по работа. Забравил съм да Ви пратя това нещо което ще Ви свърши работа. Изтеглете си приложението WISO Gehalt 2016.Там ще намерите отговора които търсите.Проучете в интернет в коя данъчна група попадате Steuerklasse. Тук са 6.Ето Ви добра възможност да упражни те немския

  30. icou_789@abv.bg'
    Димитър

    Здравейте. Аз съм момче на 15 години от София, но в момента живея в Дуисбург. Тук съм от точно една седмица заедно с майка ми и баща ми. Баща ми е неквалифициран кадър и нагласата му е да работи като зидаро-мазач при някой турчин, а социалните помощи са далеч от главата му. Разбрах, че точно на 01.01.2017 щял да влезе закон, които гласи, че българи и румънци ще бъдат екстрадирани дирекнто в родините си, та въпрос ми е- Ние ще бъдем ли от тях?!

  31. gusenica@abv.bg'
    gusenica

    Перфектна статия и поздравлени от мен с една забележка,а именно,че призовавате интелигенцията да се върне в БГ….точно интелигенцията е навън и в БГ останаха малко от тях и причината е в банда нехранимайковци,които си оплетоха мрежите и сложиха чатала на врата на всички-просто продадоха Българския народ-„политици“ мися,че им викаха-има един единствен начин за РЕВОЛЮЦИЯ и той е всички живеещи извън пределите на БГ да спрат да пращат пари за период от 1 година-ей тогава ще се(ги) оправим 🙂

    • Здравейте, Методи,

      нямам правото да се разпореждам с данните на никого. Обърнете се директно към Стоян в някой от коментарите му по-горе! Успех!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *