Всеки има какво да крие

Доста време мина от последния ми пост. Може би най-голямата пауза, която съм правил до сега. През това време (2018 и 2019г.) реализирахме две издания на конференцията за лична свобода в цифровото ни съвремие LibertyBits, отклоних фокуса си към обучения за личностно развитие и бизнес, както и посветих време за семейството си и за основната ми работа. Настоящата статия ми отне неимоверно дълго време. Десетки пъти сядах и ставах да пиша на компютъра и телефона, докато се получи това, което сега ще видите. Наистина се надявам да ви накарам да се замислите. Ето и съдържанието ѝ:

Предупреждения

  1. Не съм религиозен човек, тъй като догмата на религиозния канон е тясна рамка за мен, но за мен моралът се изразява във втората половина на простичките сентенции познати като „Десетте Божи заповеди“.
  2. Не съм против опазването на реда от държавните структури и не съм против държавата и нейните структури като прокуратура, следствена служба, полиция и т.н. Против съм, когато държавата спре да се интересува от хората, а започне да се интересува само как да запази статуквото, да брани чиновниците си и свързаните с тях „силни на деня“, да използва за това бюрократичния си и силов апарат, да е налице „полицейски произвол“ или правораздавателните органи да бъдат използвани като инструмент за масов контрол, целящ ограничаване на свободата на индивида от неетични и/или неморални подбуди.
  3. За да съм по-кратък надолу в статията, ще обединя понятията „свобода на личния избор“, „защита на личната неприкосновеност“ и „информационната сигурност“ в общото понятие „сигурност“.
  4. В днешно време трябва постоянно да избираме между удобство и сигурност. Тези две понятия са винаги от двете страни на везната. В предоставената информация нататък ще се опитам да обясня защо съм готов да се откажа от определени удобства за сметка на моята сигурност. Къде ще бъде равновесната точката при всеки един от вас, зависи само от вас.
  5. Не съм свързан с никоя от марките или продуктите, за които ще стане въпрос в статията по-долу; не целя да провокирам печалба или загуба нито за себе си, нито за тях, а само изказвам лично мнение и споделям личен опит.
  6. За да извлечете максимума от тази статия, прочетете внимателно всичко написано тук, както и проследете (изгледайте и прочетете) по възможност всички връзки (свързани източници) в текста.

Всеки има какво да крие

Всеки от нас си има определени моменти или аспекти от живота, които би желал да не стават достояние на друг – на хора, за които тези моменти не са (били) предназначени. Тези теми просто не касаят другите хора, няма нищо общо с тях, не целят причиняване на нечия вреда. Просто сме хора – човешки същества и имаме нужда от неприкосновено лично пространство, в което да сме сами, необезпокоявани или в единствената компания („комфорта“ или „спокойствието“) на собствените си недостатъци и/или несгоди. За мен в това няма нищо лошо или нередно. Все пак сме „просто“ хора.

Що е то лична сфера и право на лична неприкосновеност?

Представете си следната картина: Събуждате се сутрин. Посещение на тоалетната и банята… Поглед в огледалото… Винаги ли харесвате гледката? Какъв е вкусът в устата преди да си измиете зъбите? Как изглеждат лицето и косата ви преди ободряващите шепи студена вода? Кой друг освен вас бихте искали да бъде свидетел на тази гледка?!
Друг пример: вечеря с приятели; „размазвате се“ от кеф в непретенциозно заведение, тъй като не толкова обстановката, а хората около вас са от първостепенно значение; вкусна храна, няколко питиета и увлекателни истории за общи моменти в миналото, които за пореден път ви потвърждават тезата, че глупостите, които си правил до 20 е добре да не правиш (пак) на 30, а тези от 30 – да не повтаряш и на 40… Смях в захлас… Тук-там някоя клюка по адрес на общи познати, които не присъстват на масата… Някой друг мръсен виц… втори… трети!… Както казах вече – хора сме и нищо човешко не ни е чуждо. Супер забавна вечер беше, нали? Мисля, че всеки от нас е имал подобни преживявания и „слава Богу“! Но бихте ли искали тези моменти и всички изречени думи и гледки да стават достояние на други, извън кръга от присъстващите?!
Имаме ли нужда от още примери? Да си спомним ли за интимните ни моменти с любимия човек? Онези трепети и вълнения при първата целувка, прегръдка, докосване на ръце… Сексуални закачки и игри, успешни и неуспешни такива… Някои хора остават с един човек цял живот; други пък, по една или друга причина избират разнообразието… Имаме ли нужда някой да ни казва кое е редно или нередно или пък още повече – да ни съди?! Дали определени действия или думи, извадени от контекста, биха ни дефинирали по нежелан за нас начин? Трябва ли изобщо някой да разбира за тези наши страни на характера, освен тези, които са били свидетели в момента на случката?! Всичко това е част от нас – от живота на „нормалните“, „средностатистически“ хора и, стига всичко изброено да се случва доброволно за всички участници, няма нищо нередно в него.

Капаните на технологичните гиганти

Повечето хора в днешно време нямат никаква представа как функционират много от компютърните технологии, продукти и услуги. В това число попадат също смартфоните и таблетите, които са умалени компютри. Това е една черна кутия за тях и те просто искат да ги използват, за да си свършат работата и да си решат проблемите. В това нямаше да има нищо лошо (за самите ползватели), ако те проумяваха една основна зависимост. Когато някой е вложил труд и усилия (време, знания, пари), за да създаде определен продукт или услуга, които са полезни за някого и му дават стойност, той трябва да получи възнаграждение за това. Класическият (и справедлив) начин е клиентът да заплати за продукта или услугата (еднократно или на абонаментен принцип). Ако обаче продуктът или услугата са пуснати като безплатни, тогава трябва да се замислим, каква е изгодата на създателя му/ѝ, за да може да си позволи да се лиши от полагаемото възнаграждение. В света на свободния и безплатен софтуер, всеки има право да вземе продукта и стига да знае как, да го ползва и доразвива. Ако обаче иска поддръжка от създателите му, ще трябва да плати за това. При затворения (proprietary = несвободен, патентован), но безплатен софтуер, разплащането между клиента и автора на софтуера става чрез данните на самия клиент. В много случаи дори, клиентът формално „доброволно“ се съгласява, че генерираните от него данни със софтуера или в продукта/платформата на автора не са вече собственост на клиента, а на автора на софтуера. Кога за последно сте чели дългите условия за ползване на една софтуерна платформа? А разбирате всичко от сложния начин, по който са написани (често само на английски език)?
Всички компании са принудени да имат и условия или политики за опазване на личната сфера на клиентите си (privacy policy). Пробвали ли сте да ги прочетете? Какво разбрахте?
След всичко това искам да ви накарам да се замислите, че ако държите на личната си сигурност и неприкосновеността на личния си живот, трябва сериозно да преосмислите начина, по който използвате всичко в Интернет. А в днешно време, ние „живеем“ в Интернет почти толкова, колкото и извън него. 
В следващите няколко статии ще споделя начина и инструментите, които аз ползвам в Интернет, след като преди около 3 години си дадох сметка за всички тези рискове.

Отворен и затворен код

Нека сме наясно със значението и разликата между софтуера (програмите) със свободен и отворен код (free and open source code) и тези със затворен (proprietary = несвободен, собственически или патентован) код.

Свободен софтуер (с отворен код)

Основното преимущество на отворения код е неговата прозрачност. Програмите базирани на такъв код подлежат на свободна проверка (одит) относно извършваните от тях функции, което позволява да им се доверим, че докато работим с тях можем да сме сигурни, че те правят точно това, което очакваме от тях, не изпращат данните ни в неизвестна посока и не отварят задни вратички в компютъра ни за трети страни без наше знание. Затова този софтуер се нарича още свободен, т.е. без капани и скрити „задни врати“ („back doors“ – известен термин в компютърните среди за предоставяне на неоторизиран достъп до система). Както Ричард Столман, доскорошния президент на Фондацията за свободен софтуер и говорител на конференцията LibertyBits често казва: „Свободен като свобода, а не като безплатна бира“ („Free as freedom and not as free beer.“). Далеч не е задължително обаче този софтуер да бъде безплатен. По-горе вече стана ясно, че хората създаващи стойност чрез програмите е редно да получат справедливо възнаграждение. Който разбира достатъчно, би могъл да свали кода, да го компилира (превръщане на програмния код в изпълним код или „машинен език“ за работа с компютрите) и да го ползва. За останалите обаче остава неговото заплащане, както ще се наложи и когато имат нужда от последваща поддръжка и обновяване от оригиналните автори на програмата.

Несвободен софтуер (със затворен код)

За съжаление това е по-голямата част от софтуера, с който болшинството от хората работят или са принудени да работят, особено във фирмена среда. Там сме принудени да се доверим на авторите на програмата, че тя ще ни върши работата, за която сме я стартирали, но няма как да сме сигурни, че тя няма да ни компрометира по някакъв друг (незабелязан за нас) начин. И докато преди 20 години това беше по-скоро рядкост и изключение, то днес, когато всеки иска да събере и притежава колкото се може повече клиентски данни, използването на такъв софтуер е почти винаги свързано с „доброволно“ предоставяне или скрито редовно изпращане на лични или мета данни (шпиониране) към сървърите на автора му. По-голямата част от затворения софтуер е и платен – Microsoft Windows, Microsoft Office, продуктите на Adobe, Corel, Apple, Autodesk и т.н.

Доста дълго време хората не проумяваха, защо свободния софтуер е важен, както дълго време не осъзнаваха защо опазването на околната среда и намаляването на негативния отпечатък от икономиката върху нея е изключително важно. За всички ни.

Каква цена плащаме за удобното и безплатното?

Защо споменавам всичко това ли? Защото през последните 20 години Интернет навлезе изключително много в живота ни, а от около 10-12 години почти всеки от нас, който живее активно и то в градска среда, използва т.нар. умни устройства, които ни улесняват в комуникацията и ни помагат да сме в постоянна връзка с всеки и навсякъде. Всъщност, това не е ли страхотно?! Да, страхотно е и аз съм един от хората, които използват Интернет и устройствата си по много начини и се възползват в голяма степен от удобствата, които ни предоставят.
Преди казвахме, че нашият дом е нашата крепост; сега обаче по-скоро нашият смартфон е нашата крепост, тъй като в него се съхранява (прекалено) много информация за различни аспекти от нашия живот и личното ни „неприкосновено“ пространство.
За голямо мое съжаление обаче, точно поради факта, че всеки от нас допуска тези устройства доста дълбоко в живота и личното си пространство, съблазнен от удобствата им, те бяха превърнати в своеобразни троянски коне, които ние сами доброволно настанихме вкъщи. „На каква цена?!“, надявам се да се запитат някои от вас? И тъй като мнозина си дават сметка, че няма безплатен обяд, и че безплатно е само сиренцето в капана на мишката, остава да се ориентираме, кое тук е сиренцето, къде е капанът и кой е мишката или в нашия случай – жертвата (глупакът).

‘State of Surveillance’ with Edward Snowden and Shane Smith (VICE on HBO: Season 4, Episode 13)

По данни от Едуард Сноудън, всеки телефон в днешно време може да бъде подслушван и управляван дистанционно. Ако бъдете нарочени като „оперативно интересни“, могат да бъдат активирани дистанционно както камерата ви, така и микрофона. Замисляли ли сте се защо от няколко години насам не могат да се изваждат батериите на телефоните?! Дори когато изглеждат изтощени за основните си функции, винаги им остава заряд, който да посрещне невидими за нас команди от „кораба майка“.

За наше огромно съжаление в световен план всички данни, минаващи през Интернет – през телекомуникационните мрежи на мобилните оператори и интернет доставчиците се прихващат и съхраняват от разни правителствени агенции, дори без да сме „оперативно интересни“, а просто на общо основание. Причината за това е, че някой ден може да им потрябват, за да може някой от нас да бъде уличен в нещо. В повечето страни, без изрично издадена за целта прокурорска или съдебна заповед, това е незаконно. А щом една информация е била събрана и съхранена, практиката показва, че тя рано или късно попада (изтича) в грешните ръце.

Управляващите

За тези, които не са наясно с термина „оперативно интересен“, това е лице, което е влязло в полезрението на правораздавателните органи – полиция и/или прокуратура и бива „държано под око“. Ако винаги говорим само за наистина криминално проявени лица или за такива, за които има данни, че подготвят извършването на престъпление, според дефинициите в наказателния кодекс, в това нямаше да има нищо смущаващо и неморално. Проблемът обаче се крие в това, че начело на управлението на много държави (т.е. правителствата) в днешно време стоят също „просто хора“ и то, за съжаление, хора с незавиден морал и ценностна система. Тези хора (управляващи) много често започват да използват всичките им налични държавни структури и ресурси за лична изгода, което поставя спокойното съществуване и свободна търговия на неудобни за тях физически и юридически лица – икономически и политически субекти, в мишени. Тогава власт-имащите започват законотворчество, което да легализира неморалните похвати за ограничаването на свободата на неудобните или потенциално неудобните лица (въпросните икономически и политически субекти), за да може лесно да ги отстрани от пътя си в удобен момент и в това формално да няма нищо нередно.

Новият софтуер на ГДБОП – още един инструмент за най-големия закононарушител – bTV Новините

Нека си спомним някои позорни моменти от човешката история: в Древния Рим е било законно да имаш роби, които са били лишени от свободна воля и животът им е зависел от произвола на робовладелеца/господаря им. Той е имал правото и безнаказано да ги убива. През Средновековието „в името на Господ“ е било законно да убиваш и измъчваш хора. През XIX век в САЩ е било отново законно да имаш цветнокожи за роби (расова дискриминация), както и да малтретираш и убиваш цветнокожи. В Германия, по времето на Втората световна война е било законно да се избиват хора с физически и психически увреждания, евреи и хомосексуалисти, а в България в средата на ХХ век е било законно „в името на народа“ да убиваш инакомислещи, сиреч „врагове на народа“ – без съд и присъда.

Какво бихте казали днес за безропотното спазване на подобни закони?! Каква е разликата между тогава и сега? Единствено, че тогава е било „законно“, а сега не е. Дали е морално (човешко и етично) обаче?! Мисля че и тогава и сега, отговорът е един и същ.

Нека ви дам още два крещящи примера от последното десетилетие – Джулиан Асанж (създателят на сайта Wikileaks, който разкрива и анализира засекретени и цензурирани документи – доказателства за война, шпионаж и корупция) и Едуард Сноудън (млад компютърен инженер, закърмен с идеалите на държавността и патриотизма, който започва работа в структури на ЦРУ и АНС, в един момент разбира, че агенциите по-често само имитират превенция на терористични актове, а всъщност шпионират и нарушават сигурността най-вече на собствените си граждани и затова решава да разгласи истината за тяхната дейност) – двама достойни мъже, които страдат от години вече (единият в ареста в Англия, а другият – в изгнание в Русия), тъй като решиха да разкрият престъпленията на редица световни правителства, в това число и на собствените си държави.

Излиза че

разобличаването на правителствените престъпления се третира от тях за престъпление срещу самите тях.

Това може да ви помогне да си обясните какви хора са начело на правителствата по света (и днес).

Проблемът е, че в днешно време технологиите за разузнаване се използват по-скоро на собствена територия, отколкото на „вражеска“ и се превръщат в технологии за масов шпионаж над неудобните за статуквото. В Америка полицията използва подслушвателни устройства и лицево разпознаване, за да потушава и компрометира протести и техните организатори, имайки предвид, че протестът е законна форма на несъгласие в демократичните общества.

Днес много разпространен похват сред управляващите е:

  1. Пред обществото се представя една „голяма“ заплаха за него – опасност от тероризъм, световна пандемия, финансова криза и т.н.
  2. Привлича се вниманието посредством основните медии и се създава силен фокус върху тази неимоверно голяма заплаха и нейните възможни, крайно пагубни последствия.
  3. Започва се постепенно въвеждане, къде явно, къде скрито, на мерки, които поетапно ограничават свободите на гражданите.

Хората си казват „Какво като ми следят телефона, нека да знаят къде съм, за да могат да ме спасят, ако ми се случи нещо! Аз и без друго нямам какво да крия.“ Веднъж „доброволно“ отнети, тези свободи едва ли ще бъдат върнати някога, тъй като управлението на масите е много по-лесно, когато те са постоянно притеснени за своята сигурност и под контрола на „добрите и загрижени“ управляващи. Не мислете просто за актуалните или за предходните управляващи. Ако лесно сме готови да се откажем от свободата си, от правото си на лична неприкосновеност, за да могат държавните органи да ни опазят по-добре, ще създадем предпоставки в даден момент някой неимоверно лесно да превърне дори дилетантската демокрация, която имаме в авторитарен режим. Никой не знае точно в кой момент, този или тези, които са на върха няма просто да „натиснат копчето“ и да се окажем подвластни на строя от книгата „1984“ на Джордж Оруел. Ние доброволно и удобно за нас, плъзгайки пръста по дисплея на телефона си, ще сме им го позволили. Чудите се до какво може да доведе това ли?!

Система за социален рейтинг – вече в Китай, „скоро и на Запад“

Китай е изключително странна и непонятна за мен държава. От една страна съм удивен от тях като една от най-старите цивилизации, мъдростта и духовността, която може много положително да повлияе на живота ни. Там привидно се съчетава силно централизирано еднопартийно управление с елементи от пазарната икономика. Те в момента са в топ 3 на най-силните икономики в света. От друга страна, явно всичко това се постига заради различните ценности в тяхното общество или липсата на такива. Едно от най-потресаващите неща за мен от това, което съм чувал и гледал за Китай е, нищожната стойност на човешкия живот. За това свидетелстват, както данните за лошите условия на труд и работа до припадък на много провинциални области, така и тоталният държавен произвол с живота на хората. Десетилетия наред Китай беше (и за някои индустрии още е, макар вече да се забелязва отлив) притегателна сила за изнасяне на производствата там, заради ниската цена на човешкия труд и вероятно заради занижените изисквания за безопасност и защита на работниците. Там няма такова нещо като неприкосновеност на личната сфера, граждански свободи и свобода на словото. Тези достижения на западната цивилизация, известни ни като „основни човешки права“, макар и доста условни на други места по света, просто ги няма в Китай. Този факт прави за мен цялостната ми представа за тази държава изключително притеснителна и дори плашеща. Там може да влезеш в затвора, защото си си пуснал брада, защото си избрал мюсюлманско звучащо име за децата си, защото си последовател на определени духовни или религиозни течения, дори защото имаш опозиционни възгледи или имаш непозволени комуникационни приложения на телефона си. Там всичко се следи и не можеш да направиш почти нищо по въпроса. Там нямаш достъп дори до Google, Facebook, Twitter и редица „западни“ интернет услуги, които държавата/партията не би могла да следи изцяло. Използването на VPN (виртуални частни мрежи – защитена тунелна връзка през Интернет за достъп до определени ресурси) също може да ви създаде проблем с органите на властта.

Управлението на Китай е в ръцете на Китайската комунистическа партия (ККП), печално известна и днес с репресиите, тормоза, мъченията и убийствата на свои граждани, които имат различно мнение от официално позволеното. Там за постигане на масов контрол вече е въведена т.нар. Social Credit System (система за социална оценка). В тази „игра на живота“ идеята за личен кредитен рейтинг е доразвита във всичките му аспекти. На всеки жител се дават първоначално 1000 точки, след което бива постоянно наблюдаван, за да се оцени положително или осъди „подобаващо“ неговото поведение.

Визуално представяне на системата за социална оценка в Китай

Хората печелят точки, когато:

  • Даряват кръв или пари
  • Се ангажират с благотворителност
  • Възхваляват правителството публично или в социална медия
  • Помагат на бедните

Наградите включват:

  • По-бързо повишение в работата
  • Приоритетен статус за родителите при прием на децата им в училище
  • По-лесен достъп до банкови заеми (потребителски кредити)
  • Данъчни облекчения

Хората губят точки, когато:

  • Не посещават редовно остаряващите си родители
  • Мамят в онлайн игри
  • Не са искрени в извиненията (покаянията) си, когато са извършили престъпление
  • Разпространяват слухове в Интернет

Наказанията включват:

  • Изключване от възможност да резервираш полет или билети за влак
  • Определяне като „неприемлив“ за определена работа/професия
  • Ограничен достъп до обществени услуги
  • Публично порицание по телевизия и социални медии

Нека само помислим кой и как преценява дали дадено твърдение е слух или лично мнение?

Статии по темата „Social Credit Score“ (SCS):

Как ККП подлага населението си на репресии и докъде стигат зверствата в Китай

56 МИНУТИ, КОИТО НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ЗАБРАВЕНИ.
Трудно е да се повярва, че доктори биха убили за печалба. Дори още по-трудно е да се повярва, че големите медии не разследват това. Вижте този награждаван филм за това защо светът пренебрегва масовата продажба на човешки органи в Китай.

Целта на тази статия, вдъхновена от личните ми вълнения, е да припомни на обществото, че подобни пагубни грешки в цивилизацията не трябва да се забравят, за да не се повтарят, а хората да развият силна нетърпимост към подобни тенденции в съвременното държавно управление.

Огромно количество данни (Big Data)

Според един от говорителите на второто издания на LibertyBits, която организирахме през юни 2019г. в София, през последните години е налице следният феномен: всяка година в световен план се генерират и събират повече данни, отколкото за всички изминали години до момента.(!!!). Веднъж записани, голяма част от тях никога повече няма да бъдат заличени. Към 2021г. се очаква свързаните устройства в Интернет да са 2 пъти повече от броя хора на планетата.

Всевиждащото око (Google)

Всеки ден ние сядаме пред компютъра или вземаме умния си телефон в дланта си и започваме… Влизаме в Google и търсим, намираме, кликваме върху намерената връзка и попадаме на търсения сайт. Там разглеждаме, четем, пазаруваме, общуваме с други хора, споделяме мнения в социални мрежи, пишем коментари под статии. Влизаме си в безплатната поща (Gmail, Hotmail, Yahoo, Abv.bg, Mail.bg – всички те са „прозрачни“ за службите), проверяваме има ли нещо ново, което изисква нашето внимание или реакция. Във всеки от сайтовете се налага да имаме регистрация, която изисква потребителско име и парола. От една страна, за да получим персонализирано изживяване, от друга, за да имаме достъп само до отреденото за нас съдържание. Много сайтове, много пароли. Ужас! За по-лесно ползваме една и съща навсякъде или ги съхраняваме в паметта на браузъра… Доста често браузърът, с който разглеждаме мрежата е Chrome на същата тази Google, която много добре знае какво търсим и кои сайтове посещаваме. Всъщност те създават точно затова този браузър – за да затворят „потребителското изживяване“ от престоя в мрежата и да имат колкото се може от потребителските ни данни съхранени при тях.

„Много важно – аз нямам какво да крия!“

Всяко търсене в търсачката им, всеки клик и препращане към друг сайт от нея, всяко писмо, което ние изпращаме през тяхната поща и информация, която съхраняваме в облачната среда на Google – Google Documents/Drive става тяхно достояние и разкрива все повече и повече информация за нас. В началото – това беше техният бизнес модел: те ни предоставят добре изглеждащи и семпли за употреба приложения, които улесняват ежедневието ни, а ние – ги използваме безплатно в замяна на… цялата информация, за която ги използваме. Бях толкова приятно впечатлен от тях и техния подход, че направих настоящия сайт, в който освен друга полезна информация за хората, хвалех и продуктите и услугите на Google. Какво толкова като ми четат пощата и ми знаят календара? Нали нямам какво да крия?! Сделката ми изглеждаше честна.

Защо и как започнах да избягвам Google?

Гугъл без съмнение е най-популярната търсачка в света. Много хора дори използват полето за търсене на Гугъл за въвеждането на адреси на сайтове, вместо адресната лента на браузъра си. Други хора не правят разлика между Гугъл и интернет. В английския език вече от няколко години, „to google“ означава да потърсиш нещо в Интернет… Всичко това щеше да е чудесно, ако Гугъл не бяха започнали да нарушават доста етични принципи. Гугъл обаче налагат цензура (вижте повече за прекратения вече под натиска на собствените им служители проект Dragonfly, в който Гугъл си партнират с китайското правителство = ККП, да следят хората и да цензурират неудобни факти и исторически събития като убийствата на демонстранти на площад Тиенанмън на 04.06.1989г. в Пекин) и НЕ са достоверен източник на информация и сега ще ви разкажа защо.

Източници по темата

Бизнес моделът на Гугъл е да показва намерена информация чрез търсене по определени ключови думи в резултатите на търсачката си (и върху рекламното пространство на милиони сайтове по света). Това са ключови думи, за които техните клиенти се надпреварват да платят. Има буквално наддаване за цената на определени популярни ключови думи. Да вземем за пример израза „най-добрият телевизор“. Когато напишете тези думи в търсачката, ще видите най-напред резултатите на клиентите на Гугъл, които са си платили тяхното съдържание да излезе на преден план при търсене по точно тези ключови думи. Това обаче далеч не означава, че съдържанието в тези сайтове на първите позиции се базира на проведени емпирични изследвания и тестове дали определения продукт или услуга (в случая „телевизори“) са най-добрите. Не, просто фирмите рекламирали с тези ключови думи имат финансов интерес вие да попаднете точно на техните страници и купите точно тяхната марка продукти. Възможно е някъде по-надолу из резултатите да се появят и сайтове, които наистина са провели сравнителни анализи и са безпристрастни в оценката си. Няма гаранция, че ще бъдат показани обаче, ако не са си платили. Всичко зависи от това колко добре са се погрижили да направят сайтовете си „гугъло-угодни“ чрез занаята „SEO“ (Search Engine Optimisation). Тъй като Гугъл са безспорен монополист в бранша на интернет търсачките, целия свят е принуден да се съобразява с тях. Сега разбирате ли, колко достоверна информация предоставя Гугъл и кое е водещото за тях?

Още нещо от „аналоговия“ ни живот: колко от вас имат само един единствен човек в живота си, когото винаги питат за всичко и винаги са съгласни с неговото мнение за всичко и по принцип?! Дали няма да поискате второ и трето мнение, да потърсите различни гледни точки, преди да изберете да формирате вашето мнение по тема, която е нова за вас? Разбирате ли аналогията? Защо да се доверяваме само на една търсачка, макар и било тя най-известната?! За наша радост има алтернативи и аз лично ползвам тези 2 от тях от около 2 години насам: DuckDuckGo и StartPage. Останалите може да видите тук.

Световната база данни за лицево разпознаване (Facebook)

Какво е полезното на социалните мрежи според мен? Възможността да свързват хората по между им и да им дадат трибуна за изява и споделяне на моменти от живота им. Това беше причината, заради която аз започнах да ползвам Facebook през 2008г., когато живях в Германия и бях далеч от приятелите си. Оказва се обаче, че още от самото начало, не тези алтруистични причини са били целта за създаването на най-голямата социална мрежа в света, която в момента има над 2 милиарда регистрирани потребители. В потвърдените от самия създател на Facebook – Mark Zuckerberg съобщения, изтекли преди 16 години в разговор между него и негов приятел, Марк показва отношението си към потребителите на все още неизвестния му извън пределите на университета сайт и споделените от тях лични данни:

Zuck: Yeah so if you ever need info about anyone at Harvard
Zuck: Just ask.
Zuck: I have over 4,000 emails, pictures, addresses, SNS
[Redacted Friend’s Name]: What? How’d you manage that one?
Zuck: People just submitted it.
Zuck: I don’t know why.
Zuck: They „trust me“
Zuck: Dumb fucks.
Марк Цукърбърг: Да и ако някога имаш нужда от информация за някого в Харвард
Марк Цукърбърг: Само ми кажи.
Марк Цукърбърг: Имам над 4000 имейл адреса, снимки, адреси, профили в социални мрежи
[Приятел]: Какво? Как успя да го направиш?
Марк Цукърбърг: Хората просто ги пращат.
Марк Цукърбърг: Не знам защо.
Марк Цукърбърг: Те ми „вярват“
Марк Цукърбърг: Тъпанари.
Разговор между Марк Цукърбърг и негов приятел в чат програма от 2004г.

Хм… Голяма червена сигнална лампа, нали?!

Намирам обаче техния бизнес модел за гениален – създават среда, в която хората сами създават или качват съдържанието, което останалите намират за интересно и „консумират“. А Facebook само прибира малки сумички хиляди пъти всеки ден, защото показва информацията, която ти искаш пред определена аудитория. А за да може Facebook да знае кой към коя аудитория спада, създава лесен механизъм, чрез който хората сами въвеждат доста и подробна информация за себе си и по този начин сами се категоризират. Тук етиката в бизнес модела им обаче свършва. Ако наистина ги беше грижа за хората, нямаше преди няколко години да променят алгоритъма си така, че споделеното/публикуваното от всеки да се показва на не повече от около 5% от всичките му приятели и то на произволен принцип. Сигурно ви е направило впечатление, че виждате публикации от едни и същи хора, а от по-голямата част от познатите ви нямате никаква информация от много дълго време. Шансовете се увеличават за тези, които по-често си взаимодействат по между си – харесват си публикациите, коментират редовно под тях, изпращат си съобщения във Facebook Messenger. Ето ви най-простата и очевидна форма на цензура, която Facebook съзнателно налага. Ако искате публикациите ви да се виждат от повече хора (специално подбрана от вас аудитория), трябва да си платите. Ако не сте съгласни – може да си прекратите регистрацията, което не означава, че личните ви данни ще бъдат изтрити, дори и да пише, че ще бъдат.

В последствие разработиха сложни алгоритми с помощта на изкуствения интелект, които допълнително анализират статичните данни и ги съпоставят с тези, които потребителите генерират с поведението си в социалната им мрежа – харесвания, коментари, следване на определени страници (компании, каузи, актьори, музиканти, политически движения и пристрастия), за да прецизират каталогизирането на потребителите си възможно най-детайлно. Това е частта, която най-много ме нервира. Всеки от нас бива профилиран по споменатия вече начин, на база на информацията, която споделяме и генерираме. Оттук нататък ние ставаме целева аудитория без свободна воля при консумирането на информацията. Можем да създаваме информация, но не можем да определяме кой ще е получателят на тази информация, нито да избираме, каква информация от приятелите ни или харесаните страници, Facebook ще благоволи да ни сервира. Алгоритмите му преценяват, че ние бихме се интересували от едно нещо, а не от второ или трето и затова няма нужда да знаем. Те решават вместо нас. Някога Facebook беше синоним на „свобода на словото“, а днес е по-скоро роботизирана цензура, която обслужва интереса на тези с платените публикации, големите корпоративни клиенти и правителствата.

В мобилното приложение на Facebook, което инсталираме на телефоните си вградиха браузър, за да могат да знаят кои връзки отваряме, а от там и какво четем. Ако някога сте се съгласили да споделите адресната книга на телефона си, сега те знаят всичките имена и телефонни номера от нея. Качвате ли си профилни снимки с вашето лице и лицата на членове на семейството и приятелите ви? А отбелязвате (таг-вате) ли след това кой кой е на тях? Правите ли си селфита, които да качите в профила си? Те са добре дошли за алгоритмите за лицево разпознаване, които Facebook прилага и оптимизира, благодарение на милионите лица, които се качват всеки ден от хора като нас. Така правителствата (чрез своите разузнавателни агенции), Google, Facebook, Apple, Microsoft, Yahoo/Verizon, T-Mobile, AT&T и още куп други фирми, чиито приложения сме инсталирали на телефона си, знаят вече не просто какво и на кого сме казали, как реагираме на определени сигнали и дразнители, какво харесваме и не харесваме, а и как изглеждаме. Като добавим и данните от GPS-сензора си, които телефоните ни изпращат дори без разрешение, въпросните фирми знаят и точно къде сме във всеки един момент по земното кълбо, стига телефонът ни да има интернет покритие. А случвало ли ви се е да говорите за нещо или някой от „приятелите“ ви във Facebook и скоро след това да видите информация от него или реклама за това във Facebook? Това отговаря ли на въпроса дали наистина приложенията ни подслушват чрез микрофона на телефона ни? Освен това, Facebook са внесли за патент технология, която позволява активирането на микрофона на телефона ви чрез недоловим за ухото звук от телевизионна реклама. Едно от най-впечатляващите за мен неща е, че те дори създават т.нар. „сенчести профили“ (shadow profiles) на хора, които никога не са имали регистрация във Facebook, но са разглеждали Facebook профили, били са отбелязвани от приятели или са пазарували онлайн или дори офлайн в търговски обекти, които си партнират с брокерите на данни, с които Facebook & Google си партнират.

Трябва да си призная, че аз харесвам социалните мрежи. Явно, защото обичам да общувам и да създавам съдържание или да се изявявам („излагам“). Сигурно е характерно за онази част от хората, които стават поети, певци, музиканти, художници, танцьори или каквото и да е друга форма на проявява на артистичен ексхибиционизъм. Сигурно, защото това е човешко и едва ли ще бъде валидно дори за супер интелигентна машина (робот). В това няма нищо логично, както и в любовта. Точно това е характерно за човешката природа (за добро или лошо). Но детската ми наивност, породена от този вид удобна комуникация беше помрачена в момента, в който си дадох сметка как всички тези данни биха могли да бъдат използвани срещу мен.

Facebook алтернативи

Знам, че никой от вас няма да си изтрие профила във Facebook след като види това. Искам обаче да сте наясно, че този, може би вече ценен ресурс за вас, не е във ваши ръце. Facebook може да реши да го спре (изтрие), ако прецени, че нарушавате някои от правилата им и почти няма шанс да се аргументирате, в случай че според вас сте прави, тъй като няма да спорите с хора, а с ботове (компютърни програми). За да не изпадате в подобни тежки зависимости, имайте предвид, че докато използвате и разчитате на силно централизирани услуги като тази, винаги собственикът на услугата, който е и монополист в случая, може да прави с нея и вашия достъп до нея каквото си поиска. Още повече, че вие я ползвате безплатно. Затова – ориентирайте се към алтернативни социални мрежи и то най-вече децентрализирани такива като Minds, Mastodon, Diaspora, Gab и поканете приятелите си там, за да има с кого да си общувате и да има смисъл от вашето присъствие там. При децентрализираните мрежи имате възможност да си инсталирате ваш сървър (възел = node), който да свържете с останалите сървъри от тази мрежа. Това, разбира се не е задължително. По този начин просто допринасяте за независимостта и децентрализацията на мрежата за себе си и за останалите потребители. Една централизирана система е по-уязвима от атаки, тъй като винаги има една точка на провал (single point of failure), докато децентрализираните системи имат множество алтернативни (взаимно заменяеми) възли, през които тече комуникацията и няма как да бъдат компрометирани всички едновременно.

Apple – най-скъпите нахапани ябълки на света

Apple са може би най-крещящият пример за собственическа еко-система от продукти и услуги, в която няма съвместимост с други производители и никой не може да надникне в затворената им (proprietary) среда, за да разбере кое как работи и какви данни събира. Продуктите на Apple от години са символ на социален статус. Те са добре изглеждащи, лъскави, доста скъпи и в повечето случаи работят безупречно. Именно тази съвкупност от дадености е ключов маркетингов и психологически похват, който надделява над притесненията за сигурността и прозрачността им и осигурява продажби за милиарди. Благодарение на това те бяха първата компания, която през 2019г. достигна пазарна капитализация от 1 трилион USD. Техните маркетингови послания събуждат нарциса у нас , тъй като по правило целевият клиент държи да бъде забелязан с техния продукт и няма особени ИТ познания. За него е важно всичко да се случва веднага и да си върши работата безпроблемно. Последното всъщност е характерно за всеки от нас в днешно време, тъй като сме станали непрестанни ловци на свободно време.

В последно време Apple включват в рекламните си клипове колко важно за тях е опазването на личната сфера и сигурност на клиентите им. Ето няколко контра аргументи на това твърдение:

Microsoft – закъснелите дилъри на данни

След години възхищение, което таях към продуктите на Майкрософт и най-вече към Windows – най-популярната операционна система в света, от около 2 години вече съзнателно не използвам нищо създадено от тях.

Малко предистория – Windows XP & Windows 7 бяха без съмнение 2 версии, които впечатляваха освен с интуитивност, но и със стабилност. Microsoft Office (Word, Excel, Powerpoint) са еталони за интуитивни офис приложения за текстообработка, електронни таблици и презентации, с които сме израснали и на които сме се учили да работим, а Outlook е синоним за настолен и стабилен клиент за електронна поща, който много хора ползват по подразбиране, както в офиса, така и вкъщи. Въпреки факта, че тези програми са базирани на затворен софтуер, те си вършеха работата добре – бяха стабилни и надеждни и до преди 10-тина години нямаше данни, че шпионират потребителите си. Според мен, някъде по време на прехода между Windows 7 и 8, Microsoft си дадоха сметка, че останалите им технологични конкуренти в лицето на Apple, Google и Facebook правят луди пари от събирането, използването и продаването на клиентски данни. Как можеха да наваксат най-бързо? Като купят професионалната социална мрежа LinkedIn и като пуснат нещо безплатно, разбира се – кога друг път им се е случвало? Затова пуснаха Windows 10 като безплатно обновление (upgrade) за всички потребители на Windows 7 & 8/8.1 за период от година и половина. Така си осигуриха милиони клиенти, които паднаха в капана на „телеметрията“ им.

Ако ви е направило впечатление, веднага след инсталацията на Windows 10, Microsoft настойчиво искат да се впишете с регистриран при тях акаунт (профил) и трябва да сте много настоятелни, за да избегнете това. Защо ли го искат? За да може да знаят от кого идват данните, които започват да събират, за да могат и те да започнат с профилирането и безобидното „таргетиране с рекламна цел“. Лошото е, че актуалната версия на офис пакета им Office365, също вече е обвързана с личен профил при ползването. Така няма как да знаете дали освен, че си работите с красивите им и удобни приложения те елегантно не придобиват и информацията, която създавате с тях, особено ако ползвате и услугата им за облачно съхранение на данни OneDrive. Защо ли? Защото програмите им са със затворен код и единственото, което може да направите е да им се доверите сляпо или да спрете да ги ползвате.

Алтернативи на Microsoft Windows и Office365

Най-добрите алтернативи, които аз съм намерил за себе си и ползвам са:

  • PureOS – свободна и безплатна GNU/Linux операционна система с отворен код, налична и на български език, базирана на Debian и разработена от Purism;
  • Linux Mint – безплатна GNU/Linux операционна система с отворен код, налична и на български език и идеална за потребители, които искат лесно да преминат от Windows към Linux, базирана на Ubuntu/Debian, съдържаща някои затворени библиотеки и програми;
  • LibreOffice – свободен и безплатен офис пакет, наличен и на български език за всички операционни системи, предлагащ чудесни алтернативни продукти за текстообработка, електронни таблици, презентации, странициране и графична обработка
  • Thunderbird – свободен и безплатен клиент за електронна поща, наличен и на български език за всички операционни системи, представляващ практична и надеждна алтернатива на Outlook

За финал

Както споменава и Едуард Сноудън в едно от интервютата си, въпреки че много от хората нехаят за масовото шпиониране чрез събирането на личните им данни без причина и прокурорска заповед, ако на телефоните си имаха копче, на което пише „Не искам да бъда следен!“ и наистина можеха да си гарантират спокойствието – всички щяха да го натиснат. Не го правят единствено, защото не знаят как или защото им се вижда прекалено трудно.

Та, как можем да опазим личната си неприкосновеност днес в Интернет? Много трудно. Струва ли си? Със сигурност. За себе си правя аналогията с дейности като поддържането на здраво тяло и опазването на околната среда. При наличието на толкова нездравословни, но вкусни храни с лесен достъп до тях, е супер трудно да не натрупаш наднормено тегло или да влошиш редица здравни показатели, нали? Но струва ли си, човек да се стреми към лично здраве всеки ден и да променя навиците си за това? Безспорно! За околната среда – почти с всяко действие всеки ден, ние оставяме т.нар. негативен отпечатък върху нея – замърсяване чрез индустрията, милионите тонове неразградими отпадъци, прахосване на земните ресурси (вода, гори, пчели)… Но струва ли си всеки един от нас да полага грижи за запазването на нашия общ дом всеки ден? Разбира се! Така че, ако съм провокирал някой от вас да се замисли сериозно за последствията от безхаберното консуматорско и наивно поведение в Интернет – значи съм успял да постигна нещо. Ако пък сте готови да започнете с малки стъпки да променяте навиците си – значи не сте си безразлични и ви е грижа да не попаднем заедно в следващия Китай. В следващите няколко статии ще публикувам как можем да започнем лесно и безболезнено тази промяна. Разбира се, ще изисква напасване към определени разлики, но щом сте наясно, че си струва – не би трябвало да се уплашите. 🙂 Ако искате да бъдете информирани за новите статии, може да се абонирате в края на сайта. Може да сте сигурни, че няма да получавате глупости (СПАМ) от мен. Ако статията ви е била полезна и интересна, ще се радвам да я споделите и с други хора. Благодаря и се пазете!

The following two tabs change content below.

Илиян Кирков

Собственик, админ и автор / Owner, admin & author at https://knowhow.company
Щастлив съпруг и баща. Радва се да помага на другите. Сертифициран Life & Business Coach и Регионален директор на The Alpha Group за София и региона. Организатор на конференцията LibertyBits - It's about our freedom. Развива предприемачески дух и живее своя "Живот 2.0". Вдъхновява се от (ментално) здрави хора, имащи време и пари; от свободния софтуер, Linux, блокчейн технологията и криптовалутите. Обожава семейството си, хубавото latte macchiato, музиката, киното и пътуванията за кеф. Пише за удоволствие. PGP Fingerprint: 6FE9 D25B 086B 90AE 653E 105A 8B17 865C 3BF8 B89D

2 коментара

  1. N.shallieva@glbbg.com'
    Наталия

    Интересна статия, поставените теми стават все по-актуални и важни. Трябва да се действа.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.