За пълните чаши и телевизията

Защо сме бедни? Защо сме глупави? Защо все друг ни е виновен за нещо?

„Българинът се бои от 2 неща – да не настине и да не се мине.“

До преди няколко месеца се занимавах почти 2 години активно с един (първоначално) многообещаващ проект свързан с директните продажби. Основната част от оперативната работа се състоеше в това да се срещаш с хора, да им представиш и разясниш концепцията на проекта и да провериш дали те се виждат някъде в него.

Присъединих се към този проект, за да го използвам първо като допълнителен източник на доходи, с тенденцията да стане основен и достатъчен, и второ, за да придобия нови знания и умения в продажбите и комуникацията с хората. В подобни проекти отговорите на отсрещната страна са 3 вида:

  1. Първоначално „Да, ще участвам!“ (7-8%) Такива хора са рядкост, но явно са били силно въодушевени от идеята и са хора на действието. Явно търсят нещо.
  2. Моментално „Не!“ (60%) – чудесен отговор – този човек знае кое е за него и кое не е, има си фокус и не си губим взаимно времето повече по тази тема.
  3. Първоначално „Трябва да помисля!“ (32-33%) – нормално, аз също не съм привърженик на резките промени. В последствие обаче става така, че почти 80% от тези хора, които ще мислят, всъщност ги е страх да ти откажат веднага. Чувстват се неудобно от това да кажат „Не!“. Това е психологически проблем. Аз също съм бил в такава ситуация и ми е било неудобно. Вече не е така.

Нека поразсъждаваме малко кой казва „ДА“ и кой казва „НЕ“ на нещо алтернативно, нещо различно, нещо допълнително към основното му занимание. Тази информация не е нищо фундаментално ново, но за първи път я получих в синтезиран вид на обучение на гореспоменатата компания, за което съм ѝ благодарен.

„ДА“ са хората, които по принцип са склонни към авантюри, към приключения, към (по-)бързи пари, които търсят нещо ново, не са доволни от статуквото, искат още нещо, искат промяна, обичат да се състезават и да побеждават. Тези хора са двигателите в обществото. Често пъти (малко или много) безразсъдни, но в противен случай, те не биха могли да са този катализатор на новото и различното. Погледнете историята или помислете дали не познавате такива хора около вас!

„НЕ“ са 4 различни типа хора:

water-glass-367x5471. „Компетентни по всичко“ или още „пълни чаши“.

Те винаги ще ти обясняват, че това няма да стане, че това вече го има някъде или че просто не можеш да успееш, защото… Каквото и да им кажеш, те имат (готов) отговор за всичко, често пъти лишен от логични аргументи, но просто не допускат, че може да има мнение, което да е валидно, но да е различно от тяхното. Нерядко зад подобно поведение се крият простички, но човешки страхове като страха от провал и страх от повече работа, без гаранция за доходност. Ами ако се „минат“?! Както един титан на житейската мисъл беше казал веднъж:

„Който играй – пичели; който ни играй – ни пичели!“

2. „Така съм си добре!“ или хората на т.нар. „комфортна зона“.

Това са най-вече хора, които нямат амбиции, стремежи за нещо различно, за повече, по-добро, по-хубаво. Те живеят „на ниски обороти“, денят им протича по един и същи начин, минават по един и същи път за работа и обратно, ходят по два пъти в годината на почивка и са си добре. Обикновено това са хората от „средната класа“. Приели са, че е достатъчно, че имат апартамент (с 30-годишен кредит), карат служебна кола или 5-10 годишна лична и по-голямата част от хората в обкръжението им е на същия хал като тях. Те се сравняват с него и всичко си е на мястото. Всичко ново и различно ги плаши, тъй като е възможно да загубят комфорта, който имат, да изпуснат мача или сериала вечер вкъщи. Телевизията заема голяма част от свободното им време, когато не са на работата, която са приели, че е нормално да не харесват. Работата си е работа, а кефът е нещо друго! Обикновено те не си дават сметка, че ако работата ти не ти харесва, ти съзнателно пропиляваш най-малко една трета от живота си (пояснявам: поне 8 часов работен ден = поне 1/3 от 24 часа живот всеки ден) в овчо примирение, че всичко това е нормално, защото и у комшиите е така.

3. „Какво ще кажат другите?“ или е т.нар. „Данък обществено мнение“,

който третата част от хората плащат. Те се страхуват да не би да предприемат нещо, което ще бъде различно и поставено под въпрос в средата, в която виреят. Тя може да е сред приятелски кръг, роднини, колеги и т.н. Ако всички са кафяви магарета, бялото магаре може да бъде изключено от клуба на кварталните магарета и да не го викнат при следващата игра на карти или на идния скара-бира тур. Те са „стадни животни“. За тях е важно да са в кюпа и да не се отличават. Да има и други около тях, които са си дали благословията, че дадено нещо или начинание е „ОК“. Често пъти тези хора не си дават сметка обаче, че всеки сам кове собствената си съдба и ако заради „хорското мнение“ те пропуснат възможности, никой от т.нар. доброжелатели няма да им възстанови тези пропуснати ползи, нито ще им плати сметките или генерално ще се погрижи те и семействата им да живеят по-добре.

4. „Имам друг фокус / други приоритети.“

Моята най-голяма симпатия (вече) е за тези хора. Те вече имат на какво да посветят времето си, имат си своето нещо, преценили са къде са силни и каква е тяхната алтернативна цена на времето, знаят какво искат, как ще го постигнат и действат! Една млада дама, на чийто блог се възхищавам, отклони моето бизнес предложение по имейл тогава, но ми харесаха думите, които беше сложила като подпис в имейл-съобщенията си:

„Моля не ме безпокойте излишно. Заета съм да преследвам интересите си.“

Това е една много полезна настройка на ума, ако не искаме да попаднем в капана, на повечето предприемачи в днешно време.

Нека изясним нещо, което от един момент нататък проумях най-сетне:

Няма правилен или неправилен отговор. Има моя и твоя отговор. Всички сме различни и това е прекрасно.

Ролята на телевизията

Ще споделя лично отношение по тази тема:

Телевизията е най-лесният начин да си изключиш мозъка.

Тя е най-лесният начин доброволно да позволиш, да приемеш чуждо мнение, често пъти тенденциозно и често пъти без да поставиш под въпрос истинността му. За голяма част от хората, дори само фактът, че дадена информация е „давана по телевизията“ е считан за „атестат“ за нейната достоверност. Би трябвало да е така, но за съжаление не е винаги. Много хора, включително и аз понякога, запълват времето вечер вкъщи с телевизия във фонов режим. Доста често това не позволява на собствения ми мозък да размишлява и обработва информация, която би ми била полезна, тъй като е зает да възприема информация, която ми се сервира „на готово“. Представете си следната картина отстрани: вие седите в една стая пред телевизор. Поглеждайки се от „птичи поглед“ и изключвайки звука в тази хипотетична ситуация, вие ще видите лицето си, което се взира и почти не мига в един екран, една кутия, която осветява с променлив интензитет цялото ви същество. Ако сега спрете и целия телевизор, ще установите, че сте прекарали цели часове (а може би месеци и дори години сумарно във времето) стоейки, пред една светеща кутия и в това време не сте направили нищо:

  • Не сте чели книги, които да накарат въображението ви да създава цветни картини и да ви пренесе в нова реалност, чрез която да изпитате други емоции;
  • Не сте общували със съпруга(та) си или децата си, за да бъдат по-пълноценни взаимоотношенията ви;
  • Не сте си позволили да мислите за това, как може да подобрите живота си; как да измислите начин да изкарате повече пари, с които да си позволите повече радост от живота;
  • Не сте си позволили да помислите как да осигуря по-добро финансово бъдеще за децата си или за времето, когато няма да бъда работоспособен;

Абсолютно нищо.

 

Може да не ви харесва, както и на мен, но всъщност 80-90% от времето, което посвещаваме на телевизията е безвъзвратно загубено време. Сега някои ще си кажат „Да, ама аз така се информирам какво става по света и у нас!“ Може и така да е, но има една приказка, че ако някоя информация е наистина важна, тя ще стигне до теб по един или друг начин. Аз не се опитвам да ви накарам да си изхвърлите телевизорите (макар че все по-често срещам хора, които не гледат телевизия вече десетки години и си живеят прекрасно), а по-скоро да се погрижите за елементарна хигиена на темите, които допускате до мозъка си.

Разбира се, има случаи, в които човек не иска да мисли, а просто да „изключи“ и да си почива. Обикновено това се случва след дълъг и/или тежък работен ден. Това обаче понякога е сигнал за един от големите капани и абсурди в наши дни. В повечето случаи, хората, които работят много и са под голям стрес, не искат да чуят за нищо друго/различно, защото са много заети. Като в историята за двама души, които се срещнали и единият от тях имал банани в ушите, а другият му казал: „Хей, тези банани в ушите не ти ли пречат да чуваш?“ А другият отвърнал „Не мога да те чуя, защото имам банани в ушите.“ Ако не искаш да си толкова уморен и стресиран всеки ден, просто спри да вършиш това, което вършиш и избери нещо друго – по-добро за теб! Ако пък не искаш, тогава не се оплаквай, колко си уморен и колко ти е тежко. Ние Българите сме една от най-хленчещите нации. Все нещо не ни е наред и все някой друг ни е виновен. Но иначе обичаме вечерите пред телевизора, ракийката и саладката.

Заключение

are_u_happyАко сте доволни от живота си – това е чудесно и сте постигнали вашата хармония! Имате моите поздравления и възхищение!

Ако не сте обаче – търсете и се оглеждайте за нещо друго, нещо по-добро! Не губете време в много търсене и планиране, а разберете кое е това, което правите с най-голям кеф и го превърнете във вашия бизнес. Ако не знаете как – има всякакви обучения, както в интернет, така и „на живо“! По-добре да инвестирате в знания и курсове средства от порядъка на 100 до 500 лв., за да разберете кое как се прави и дали е за вас, вместо да скочите с двата крака и да попилеете няколко хиляди! Аз лично ще посетя това, тъй като го намирам за обещаващо и замислено като много качествен продукт, съдържащ в себе си практически съвети от хора (гост-лектори), които не са теоретици, а практици.

Един съвет, ако ми позволите: Не бъдете „пълни чаши“! Не знаете всичко. За да можете да успеете в нещо, трябва да сте готови да учите още, да сте готови за новото. Във вашата „чаша“ трябва да има място за това ново. Иначе няма да стане.

Запомнете: единственият начин да станеш наистина богат човек (във финансов аспект), да можеш да живееш живота си според възможностите си, а не според ограниченията, е да имаш собствен успешен бизнес. Това ще ти позволи да правиш каквото си искаш, когато си искаш.

Няма друг вариант! Спорил съм и мога да споря още по тази тема. Ако не вярвате, погледнете първите 100-200 човека от класацията на списания Forbes за най-богатите хора на планетата.

Страната ни има нужда от будни млади хора, които да искат да направят нещо по-стойностно с живота си от това да са пример за „средната класа“, да създават бизнеси, да водят, да задвижват икономиката, да създават работни места за останалата част от обществото, които ще следват и ще намират по-често причини да казват „Не.“ Тези, които следват винаги ще са повече. Това е неизбежно, защото е по-лесно някой друг да води и не е непременно лошо. Едните имат нужда от другите.

Нищо от това не е задължително да е приложимо за вас, освен ако не го искате.

start_business_bg

Ако тази статия ви харесва, моля споделете я с приятелите си!

Благодаря!

The following two tabs change content below.

Илиян Кирков

Автор и собственик на сайта: https://knowhow.company и Регионален директор at The Alpha Group [Bulgaria]
Щастлив съпруг и баща. Радва се да помага на другите. Предстои му дипломиране като Life & Business Coach. Развива предприемачески дух и живее своя "Живот 2.0". Вдъхновява се от хората, имащи време и пари, свободния софтуер, Linux, блокчейн технологията и криптовалутите. Обожава семейството си, хубавото latte macchiato, музиката, киното и пътуванията за кеф. Пише за удоволствие.

1 коментар

  1. ra_dostina@yahoo.com'
    Радостина

    Браво за тази статия! Браво и за анализите в нея! Най-вече БРАВО за желанието и хъса за развитие. Всички трябва да спрем да сме безразлични към мрънкащите, мързеливите и вечно изморените хора. Успех с начинанията, Илияне!!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *